Грешки, препяствия и нещастие

Допускането на грешки върви ръка за ръка със съществуването. Да си жив означава да грешиш. Само съвършеният човек не бърка, но такъв уви, все още не сме.

Въпреки че знаем това, измежду хората върлува разбирането, че грешките са нещо лошо, нещо, което трябва всячески да избягваме и предотвратяваме. Те се тълкуват като провал, като поражение.

Това, разбира се, е грешно.

Грешките са едни от най-големите ни учители, нещото, което моментално ни дава обратна връзка и ни показва какво, къде и как сме сбъркали. Ако никога не ги допускахме, нямаше да можем да развием характера и потенциала си.

Да вземем за пример една хипотетична ситуация, в която човек живее щастливо, безгрижно, не допуска никакви грешки и не се сблъсква с препятствия. На пръв поглед ще си кажем - това е рай, нирвана, върховното съществуване. И докато това може и да е вярно за малцината дълбоко просветлени хора, стигнали до истинска философия и мъдрост, това определено не е така за повечето от нас. Този живот би бил едно пускане по течението на комфорта, едно своеобразно пасивно гледане на филм, в който няма нужда да участваме. Всичко там е лесно, приятно и безпроблемно. Всичко е автоматично. В такива условия на живот човек не може да трупа уроци и мъдрост, да развива силата и волята си, нито издръжливостта и търпението си. Този "щастлив" живот е едно проклятие за душата, която жадува опитност, предизвикателства и трудности.

Каква трагедия би било да получим всичко, което искаме?

Сблъскването с препятствия по пътя ни е от огромно значение. Допускането на грешки е просто част от играта, част от обучението, част от начина, по който проумяваме уроците си в действителност. Те са наши приятели.

Истината е, че развитието, прогреса и истинското щастие произлизат от грешките, от борбата с трудностите и от нещастието ни.

Колко по-силен е човекът, падал и ставал безброй пъти, но продължил, на фона на човека, които никога не е падал? Колко по-готов е този, преминал през множество изпитания, сравнен с онзи, който не е срещал трудността?

Щастието е състояние на инертност, на застой. Нещастието е състояние на трупане на опит, преработване на уроци, състояние на сгъстено развитие. Знаейки това, занапред нека приветстваме затрудненията си и нека бъдем доволни, че живота отново мисли за нас и ни обича, като със всичко това цели единствено да ни усъвършенства и завърши.

Досущ като при скъпоценните камъни, живота ни удря оттук и оттам, подготвя ни и ни шлайфа за да изкара най-красивата и блестяща наша форма. В края на този процес излизаме по-издръжливи, по-пречистени и финни, излизаме скъпоценни.