Нищоправене

Опитвал ли си да се спреш за малко, да не правиш абсолютно нищо?

Замисли се. Ходим на работа, на курсове, на обучения, на практики, на танци, на рисуване, на катерене, на училище, на лекции, на ресторанти, на кино, на разходки, на мачове и на всичко останало. Животът ни представлява правене на едно нещо и отиване към следващото. Завинаги. Но спирал ли си се?

Разбира се, че си спирал.

Когато си бил уморен, напрегнат или преработен си предприел някакво действие по отпускането си. Дали ще четеш книга, ще слушаш музика, ще гледаш телевизия или кино, дали ще играеш нещо – даваш си почивка. Но дори и в тези моменти ти отново правиш нещо, отново ангажираш вниманието и ума си по известен начин. Единствено когато спим сме наистина изключени (въпреки че и тогава има мозъчна активност). Ако теглим чертата се оказва, че в будния си режим ние сме в ментално действие 100% от времето. И това е общия стандарт за човека на 21-ви век. Ако си мислиш, че само ти си погълнат от постоянни мисли и че само твоят ум е невероятно активен и неспокоен – помисли отново. Тоест излиза, че всъщност не сме спирали. Може би, защото не можем?

Можеш ли да правиш нищо?

Можеш ли да определиш един период от 30 или 60 минути, които да посветиш на нищоправене? Това е прекрасно време за да позволиш на всичко, което те е затрупало до момента да слегне у тебе. Да наваксаш със себе си. Да разбереш кое как ти е повлияло и какво да направиш след това.

Обикновено отговорът на горния въпрос е Не. Не, поради две главни причини.

Причина първа: Липса на опит, тренинг

Като абсолютно всичко останало в живота и това е свързано с практика. Всяко нещо, което правим изисква определено ниво на умение и отнема известно време да се развие. Когато се учи да готвиш, да играеш тенис, да пишеш и четеш от раз ли стана? Или ти отне месеци и много повторения преди да му хванеш цаката? Същото е и с нищоправенето, но хубавото е, че то се учи доста по-бързо и идва отвътре при всеки човек, стига да потренира малко. Много хора казват: „Не мога да не правя нищо, не ме свърта“. Това се дължи на факта, че самото действие на бездействието е напълно непознато. Странно е, струва ни се ненормално, като загуба на време. Както стана ясно от увода, докато сме будни ние сме постоянно в работен режим, дори докато си почиваме. Затова нищоправенето се усеща нередно и неадекватно, все пак имаме 1 милион неща за вършене, или такива които можем да правим. Защо ни е да бездействаме? Когато се опитаме да седнем, легнем, постоим прави без конкретна цел, то непознатата енергия на спокойствието почва да навлиза и често се плашим от нея, просто защото е непозната и неясна за нас. Искаме обратно в познатото, в заетото. Излиза, че ни е страх да бъдем спокойни или че ни е некомфортно да сме в покой. После защо съвременното човечество е с най-високи нива на тревожност, неспокойство и всичките им производни.

Причина втора: Ума и егото започват бунта си

Умът ни е свикнал да е командира. Той е седнал на трона си и обожава да контролира, да анализира, да развива сценарии и въобще – обича да е активен. В самото начало на практиката по нищоправене, той изпитва страх и притеснение, защото лека по лека спираме да му обръщаме внимание. Преставаме да го захранваме с енергия за отделните мисли и така той губи контрола си върху нас. Съвсем естествено, той контраатакува с поток от мисли, с които ни залива в отчаяния си опит да ни заинтригува с нещо, с каквото и да е. Важното е да „захапем“ кукичката на въдицата му. За него конкретната мисъл е просто стръв, както за един рибар, стръвта не е от особено значение, той просто иска рибата да клъвне, за да я улови. Така умът ни се опитва да улови нас и да ни върне обратно в затворения (и контролиран) цикъл на мисленето. Като рибка в кофа с вода. Няма къде да бягаме и умът е спокоен – хванал ни е натясно.

За егото пък, нищоправенето се усеща като временна смърт. Когато няма мисли, няма его. Егото е просто комплект от нашите мисли за нас самите. Нашата идея за нас. Когато не мислим, то егото временно отсъства. И това никак не му харесва. То също ще опита да върне идеята за себе си като на свой ред ни обстрелва с бараж от сценарии как е трябвало или как би следвало да реагираме в дадени ситуации. То ни шепне, че еди-кой-си ни е нагрубил, че сме били ощетени, прецакани, подиграни и прочее. Също може и да опита с ласкателство чрез идеи като колко по-умни, красиви и добри от другите сме. За него, точно както при ума ни, няма никакво значение с каква мисъл ще те хване. Важното е да мислиш за него, да се разграничиш от другия, да го отбележиш като свой приятел или враг, но най-вече да отбележиш собственото си его като истинско и валидно. Така ти отново му вдъхваш живец.

Лесното е, че и при двата варианта се подхожда по един и същ начин.

С търпение и наблюдение.

Погледни към нищоправенето като към интересен експеримент. Започни леко и малко по-малко като новак, а в хода на времето добавяй все повече минути. 10 минути е добър старт. После гледай как лека по лека стават 20-30-40-50-60+ минути не защото искаш да победиш рекорда си, а просто защото започва да ти е приятно. Нищоправенето започва да те освобождава. Когато определиш въпросните минути можеш да си навиеш аларма, да оставиш телефона настрани в самолетен режим и да се отпуснеш. Когато си там просто се наблюдавай, усети как седи или стой тялото ти, усети дъха си. Изправен ли е гръбнакът ти и дишаш ли спокойно? Опитай се да не насилваш дъха си, ами го гледай на какъв хал е. Виж се отстрани. Без огледало. Усети се.

Когато се наместиш удобно, то непознатото, необичайното усещане и постоянните мисли ще идват да те съблазняват или притесняват една след друга. Това е момента за наблюдение. Това е най-интересната част на експеримента. Наблюдавай тези усещания, наблюдавай мислите си, без да участваш в тях. Не ги забавлявай, не ги храни, не ги раздувай. Остави ги да преминат като летящи, сапунени балончета покрай теб. И точно като летящите балончета ги гледай и им се радвай. Само колко креативен е ума ти, само колко хитро е егото ти. Опасни са тия двамата. А само колко те е „хващат лудите“ като седнеш в бездействие и моментално искаш да избягаш в нещо друго. Защо това е така? Защо не можеш да поседиш 20 минути без необходимостта от правене на нещо? Колко е интересно всичко това, наблюдавай го. Виж се отстрани. Виж как работят ума и егото ти, виж какви усещания ще възникват у тебе.

Практиката по нищоправене лека по лека се превръща в жизненоважен инструмент за да си в контрол на себе си. Инструмент, който те освобождава от автоматичните, невротични програми, които те управляват постоянно. Инструмент, който увеличава способността ти да се фокусираш и да действаш умишлено и съзнателно. Практика, която те запознава с теб самия и с всичките ти подсъзнателни поведения и мисли. Интересен експеримент, който ти дава знание и спокойствието, от което се нуждаеш.

Нищоправенето е свобода.

Да бъдем свободни.