Пътят

„Единственото постоянно нещо в живота е промяната"

Всичко е в константно движение. Вселената се разширява, планетите са заключени в безспирния си танц, климата се променя постоянно, а с него еволюира и флората и фауната. Нищо не стои фиксирано или еднакво. Времето се грижи за това. Като част от земната фауна ние не сме по-различни. Всичко пътува в пространството докато се мени.

Ние също се меним.

Вероятно Ви е направила впечатление вашата собствена метаморфоза през годините. Като сезоните, човешкият път минава през редица етапи, глави, епизоди, които съпровождат плавните промени. Тези етапи могат да продължат между 7 и 12 години. Вкусовете ни са други, интересите, стила ни, приятелите, разбиранията, подходите и целия мироглед. Въобще - чисто нови, чисто други хора. Ако наредите всички ваши версии една до друга, нито една от тях няма да познае предишната или следващата си форма. Това е еволюцията, постоянния водовъртеж от новост.

Водовъртеж, по който пътуваме.

Всеки един от нас има свой път, по който трябва да поеме. Някои го наричат съдба, призвание, мисия, дхарма, дао и т.н. Концепцията е много проста за разбиране и малко по-сложна за изпълнение. Идеята гласи, че всеки има отредена роля в големия театър на живота. Негова уникална роля, която никой друг не е способен да изиграе. Когато човек е в хармония с нея и я следва, той разцъфтява и живее в състояние на радост и удовлетвореност. По пътя си намира смисъла, открива щастието и заварва всичко, което му е необходимо за пътешествието. Това значи, че ние идваме на този свят с необходимите знания и умения. Всичко останало ни се дарява в течение на процеса.

Проблема идва, когато отказваме да се променим, плувайки срещу течението.

Както обикновено, умът е главния виновник. Умът, който иска предвидимото, познатото, умът, който един път свикнал с нашата временна версия, я взема за фиксирана. Така борбите и страданията започват. Сърцето иска едно, а ума забранява. Интуицията сочи мощно посоката, но ума й чупи пръста. Този вдървен подход, базиран на страх е равносилен на смърт. Дори да получим цялата сигурност на света, това няма да спаси душата ни от мъчителното й разлагане, което я грози. Живота е гъвкав и жив, а смъртта вдървена и изсъхнала. По време на силна буря нежните и гъвкави дръвчета танцуват с вятъра, докато твърдите и силни такива биват строшени мощно през средата или изкоренени.

Живота изисква да танцуваме с менящата му същност, а не да се борим с нея.

Това можем да постигнем сравнително лесно, когато започнем да се наблюдаваме. Досущ както наблюдаваме непознат човек. Пооглеждаме го и отиваме да се запознаем с него. След като съберем информация за това как мисли, как говори, как се държи и какво чувства, вече започваме да го разбираме. Този процес ни е необходим за да се запознаем със самите себе си. Какво точно искаме? Какво целим? Какво ни прави истински радостни? Какво казва сърцето ни? Какво ни казва интуицията? Каква е следващата правилна стъпка? Все въпроси чиито отговори си седят спокойно в нас и ни очакват. Очакват да бъдат приети, разопаковани и прочетени. Някой път отговора ни е кацнал като пеперуда на носа, а не можем да го видим. В тези случаи е полезно да имаме човек отсреща, който да вдигне и задържи огледало докато не се видим хубаво отстрани.

Веднъж открили пътя си трябва да поемем по него. Всеки грешен завой или криволичене образува нещастие. Любопитно как ден за ден нямаме идея какво правим и накъде отиваме, а щом спрем и погледнем назад виждаме пътеката си и всичко е ясно. Когато имаме доверие в ръководната сила, понечваме да стъпим в неясната пропаст пред нас и преди да пропаднем следващото стъпало магически се озовава под крака ни. Когато развием това доверие и сме готови да свалим старите си дрехи магията става. Танцът започва. Живота се променя и ние се променяме с него. Абсолютно доверие в танцовия партньор, абсолютен синхрон, абсолютна свобода.

Единственото, което остава е да се предадем на екстаза.