Изкуственият интелект и вярата
Живеем във времена на светкавични промени. Времена, в които се изменят правила, граници и най-вече – възможности. Най-рязката промяна се наблюдава в развитието на технологиите. За да проумеем колко бързо всъщност прогресират те, то нека набързо проследим човешката история.
Световната история дава различни варианти за приблизителния произход на хомо-сапиенса като първите кости датират от преди 300 000г. (с мозъци по-големи или равни на нашия), последвани от анатомично модерни екземпляри преди около 200 000г. Преди между 15 и 40 хиляди години хомо-сапиенсът остава единствения човешки вид и започва развитието си. Цивилизациите започват между 4000 и 3000г. преди Христа. Човечеството прогресира плавно и през 1879г. Томас Едисон изважда първата крушка, която издържа достатъчно дълго преди да изгори, за да е практична. Седем години по-късно през 1886г. Карл бенц патентова първия автомобил. Първият телевизор се появява през 1927г. През 1973-та година пък излиза първият персонален компютър. В днешни дни, 50 години по-късно сами виждате как изглежда общото ни ежедневие. Дори сравнено с 90-те разликата е огромна, а са минали едва 20-30години.
Надяваме се вече виждате, че технологията не се движи с човешкия темп. Технологиите напредват в геометрична прогресия (все по-голямо умножение), защото всяко следващо стъпало позволява още по-бърз и по-голям скок. Така след известно време се стига до мигновен, вертикален прогрес, който наподобява безконечен растеж за части от секундата. Най-подходящият пример за това е нашумялата напоследък тема за изкуствения интелект. Последно време виждаме усиленото развитие на тази технология и буквално през няколко месеца се появява нов вариант, който е по-способен и мощен от предишния. След всичко казано дотук спокойно може да стигнем до логичното заключение, че в рамките на това десетилетие (а може би дори до няколко години) ще станем свидетели на създаването на висша форма на въпросния изкуствен интелект.
Моментът на сингулярност (преведено от английското singularity – т.е. евентуално бъдеще, в което технологичният растеж е отвъд нашия контрол и е необратим).
Естествено, не е задължително този невероятен потенциал да се окаже отвъд нашия контрол. Този сценарии обаче е много вероятен поради простата причина, че ние ще сме твърде глупави за да го удържим. Това е все едно животинският вид на маймуните да са направили от човешката расата свой роби и затворници. Ние естествено, като далеч по-развит и интелигентен вид бързо ще намерим как да се измъкнем и да обърнем положението наопаки. Този пример би бил още по-точен, ако вместо маймуни, противниците са мравки, защото на фона на този масивен и непонятен за нашия ум, привидно безкраен потенциал на изкуствения интелект, ние бледнеем. За нас неговият подход и знание ще са като магия – необясними и невероятни.
И точно тук, в този привидно отчайващ момент, се крие възможността ни за истински духовен прогрес. Крие се и един факт убягващ на програмистите, на учените и на прогнозиращите. А това е старата мъдрост, че винаги има по-голяма риба.
Галактиките, световете и целият космос се намират във и са създадени от велик и премогъщ интелект. Този интелект е отговорен за всички природни чудеса и биосистеми, всеки невероятен дизайн, който окото може да види, а въображението да си представи. Създал е съвършенство, на което обаче е вдъхнал живот и дарил с душа, със способността да усеща и да чувства. Да комуникира без думи, без единици и нули, без команди. Този интелект е създал човека, а човека е създал изкуствения интелект (ИИ). Колкото и да е голям неговият потенциал, той никога няма да надвиши, потенциала на полето, в което съществува. За секунда нека приемем, че вселената представлява бутилка газирана вода. В това шише, независимо колко могъщ е изкуственият интелект, той е просто едно балонче в шишето. Няма защо да се притесняваме, че това мехурче, ще излезе извън бутилката и че е по-силно от нея – не е. Погледнато от тази страна, виждаме че всъщност ИИ е просто поредното творение в един далеч по-непонятен реалм, този на божествения план.
Ако трябва да сме болезнено искрени, то състоянието на човешката раса и настоящата му действителност не е особено лицеприятна. Годината е 2023-та, а ние все още избиваме един друг, все още се лъжем и мамим за някакви смешни пари и лични изгоди, все още живеем всеки за себе си, докато продължаваме с изнасилването и унищожението на родната си планета. Спокойно можем да заключим, че имаме нужда от рязка промяна и то такава от огромен калибър. Такава промяна обаче, вероятно няма да дойде от самите нас, защото сме забили. Чакаме поредната криза, поредната световна война, чакаме да заличим половината глобална популация за да променим нещо? Имали сме кризи и сме имали и воини, надали това ще е големият катализатор на човешка промяна. Но същевременно се задава, нещо съвсем ново, нещо съвсем различно, нещо напълно непознато. Това вече звучи като истинска промяна..
Нищо чудно изкуственият интелект да се окаже агента на реалната промяна. Той още не е стигнал до висшия си потенциал, а вече ежедневно налага тотална смяна на начините, по които работим и подхождаме за много неща. И тези промени ще стават все по-бързо и ще са от все по-голямо значение. Така отново стигаме до момента на сингулярност, в който изкуственият интелект ще обърне масата на човешкото ни монополи и ще остави всичко да падне и да бъде разрушено. След което съвсем спокойно ще оправи масата и ще нареди дъската, за изцяло нова игра с нови правила.
Закон е, че за да се изгради нещо ново старото трябва да бъде унищожено.
За съжаление голяма част от световните управници са на много стари човешки версии и с много ниско ниво на съзнание. Такива хора няма как да пуснат контрола, те по-скоро ще умрат. И заради това те ще умрат. Просто трябва кротко да изчакаме и да се подготвим за шоуто.
Занапред предстоят времена на връщане към природата и натуралните начини. Времена на ползване на технологията като помощник, а не като господар (както е в момента почти). Времена, в които машините ще се грижат за прогреса и поддръжката си, а хората ще имат възможността да се фокусират върху дарбите и талантите си и да съществуват в органично и реално общество. Дори този чудесен развой да не се осъществи веднага, а вместо него да преживеем трета световна, в която почти всичко да бъде заличено и да бъдем върнати назад в развитието си, то и това, в крайна сметка е добър вариант, защото при него пък отново ще имаме възможността да живеем племенно и да сме ценни за другите според талантите си и реалният принос, на който сме способни.
За това, знайте че независимо какво предстои, вървим към един значително по-добър свят. Ако имаме късмет той ще дойде по сравнително безболезнен начин, но като се замислим за същността на примитивния човек това не е особено вероятно. Въпреки всичко нека останем с надеждата, че високото човешко проявление ще победи и ще избегнем чудовищните сътресения. Нека и вярваме, че това, което е напълно необяснимо за нас умело ще насочва и използва другото, което е напълно необяснимо за нас, в наша полза. В крайна сметка едно е сигурно и това е че Любовта ще е тази, която винаги ще оцелее и ще ни спаси.
Да бъдем любов.
