Изказване на неизказаното

Вероятно всеки от нас се е намирал в едно специфично положение в даден момент от живота си – това на премълчаването. Но не умишленото премълчаване на информация или обида, а премълчаването на нещо, което искаме да кажем, но не го правим. Това по-точно е неспособността да изкажем истинските си чувства и мисли когато е трябвало, а вече е възможно да нямаме този шанс.

„Извинявай“, „Прощавам ти / прости ми“, дори „Обичам те“ са думи, които затискат много от нас и ни побеждават. Цялата ни душа дърпа в тяхна посока и жадува да ги произнесе, ала вътрешното ни съпротивление е по-силно. Следователно остават неизказани и дълги години страдаме заради тях. Дали ще е от егото ни, което не може да признае, че е сгрешило и му е невъзможно да се извини или поиска прошка, дали ще е поради липсата на вербализирана любов (никога да не сме чували „обичам те“ от родителите си), дали ще е от страх или друга ментална/емоционална бариера, в случая няма значение. Важното е, че сме искали да кажем нещо, но не сме го направили, а момента е отминал. Човекът, който трябваше да чуе нашите думи вече може и да го няма. Може да сме се разделили като приятели, гаджета, дори братя и сестри и вече да не си говорим, а може и да е напуснал света на живите. И в двата случая си носим един и същ товар – този на неизказаните думи, на неоправените сметки. И в двата случая съжаляваме и страдаме, дори се самонаказваме.

Все пак има какво да направим. Все още можем да се свържем с този човек и да му кажем всичко, което искаме, независимо дали е жив.

За тази магия няма да са необходими кристални топки, отвари, жертвоприношения и окултни похвати за връзка с отвъдното. Не, за нея ще ни трябват само лист и химикалка. Тази невероятна магия се нарича – писане на писма.

Писането на писма към човек от миналото ни е невероятно мощен и лесен начин да освободим себе си от товара си, както и да се предизвикаме и развием по сравнително лек и безболезнен начин. За целта е добре да се усамотим за известно време и да си припомним ситуацията/ситуациите с този човек, в които сме задържали нещо против волята си. Нека напишем всичко това, че и отгоре. Нека излеем душата си в този лист хартия. Нека изплачем сълзите си, нека изсмеем смеха, който седи затворен в нас. Каквото и да е – остави го в хартията и го пусни у света. Той ще се справи с този товар без проблеми, няма нужда ти да го носиш. Приключи по красив начин връзката, която завърши ужасно, изпрати този човек с любов, кажи на сестра си или на брата си всичко, което никога не си успявал, кажи „обичам те“ на майка си или баща си, на бабата или дядото, на които вече не можеш, защото ги няма. Напротив, можеш – напиши им писмо. Също можеш да напишеш писмо към теб самия. Кажи си всичко онова, което никога не си казваш. Гордееш ли се със себе си, в какво си добър и в какво можеш да поработиш повече? А казваш ли си, че се обичаш? А обичаш ли се?

Ако не обичаш себе си не можеш да обичаш никого.

Ако нямаш любов към теб как очакваш да обичаш другия? Ако не можеш да кажеш обичам те на себе си, как очакваш да го кажеш на другия? За да можем да налеем в чашата на другия, първо нашата собствена трябва да е пълна.

След като сме написали писмата си можем да ги задържим или да ги изпратим/дадем на хората, към които са адресирани. И при двете опции ефекта е голям, но ако успеем да се престрашим и дадем писмото на човека, то това има потенциала да оправи отношенията и да даде изцяло ново начало на връзката ни (за родители/братя/сестри/приятелства и партньори). Ако решим да задържим писмата за нас, то можем да ги си ги приберем, но може и да ги запалим, като оставим огъня да завърши процеса и да отнесе посланието към небесата.

Независимо как подходим, то ще сме си направили огромна услуга. С изказване на неизказаното едновременно постигаме две неща в посока освобождение. Едното е, че оставяме товара, който носим и продължаваме напред далеч по-леко. Другото нещо е дори по-важно и ценно, а то е, че лека по лека се учим да говорим, учим се да казваме това, което е. Така когато след време отново се озовем в такъв момент, вече ще имаме опита и знанието да кажем всичко, което трябва. И ще бъдем свободни от съжаления, угризения и печал.

Да бъдем свободни. Да бъдем любов.