Животът като експеримент

Раждаме се и започваме да се учим. Учим се да ходим, да говорим и слушаме, да ядем, учим се да мислим, учим физиката на света. След като овладеем основите, започваме училище. Там ходим да се учим дванадесетина години, през които паралелно се учим да общуваме и да се съчетаваме с другите. След това нашето обучение продължава в университети и институти. Веднъж приключили образователното си пътешествие, започваме да учим. Тепърва се учим да работим с хора, учим се да сме добри синове, братя и съпрузи, учим се да отглеждаме деца и т.н. Надяваме се вече разбирате на къде бием…

Животът е безкрайно училище.

В едно качествено учебно заведение не само се залага на практическото обучение, но то дори се задължава и поощрява. Учениците е добре сами да търсят правилните отговори, да изследват и да експериментират. Като най-висшето възможно училище животът изисква от нас точно това.

За да намерим истината и да проведем успешно нашите изследвания и експерименти е необходимо да сме смели или по-скоро да не ни е страх да сбъркаме.

Всичко в живота може да се използва за развиване на тази сила. Истински вкусните ястия изискват смелост, новите вкусове изискват експериментация. Спортът ни учи, че за да сме победители трябва да рискуваме и импровизираме, трябва да изненадваме противника и събитията. Това неминуемо води до грешки.

Много от нас са забили на едно и също ниво, преповтарят класа си постоянно, защото ги е страх да сгрешат. Това е абсурдно, защото да учиш значи да грешиш. Всяка грешка е полезна информация, след всяка грешка се настройваме по-фино. Половината учене (ако не и повече) е допускането на грешки. Интересно как в нашия език казваме „допускам“ за грешката. Тоест ние сами си позволяваме неточност с цел по нататъшното ни развитие. Грешките са и страхотен инструмент за да сверим истината и да смалим егото си. За човека, които приема грешките за част от обучението си те се превръщат в абсолютен повод за смях, а има ли нещо по-чисто от това да се присмееш сам на себе си?

Да живееш значи да грешиш.

Да те е страх да грешиш значи да те е страх да живееш.

Няма защо да ни е страх. Тук сме за да живеем. Тук сме за да грешим.

Намираме се във вечността, във вечното училище. От нас то иска безкрайно търсене, безкрайно изследване и безкрайни експерименти. Щом е така, нека с усмивка се заемем с упражненията и домашните си, знаейки че прогреса е винаги скрит в непознатото.