Не се страхувай да започнеш отначало
Будистките монаси имат красив обичай свързан със създаването. Цяла седмица те внимателно рисуват красиви мандали с цветен пясък. След като картината е напълно готова започва церемонията по нейното унищожаване. Този ритуал символизира непостоянната същност на битието. Символ е на вечната променливост. Нека този чудесен обичай ни помогне да разберем едно:
Не се страхувай да започнеш отначало.
Не се притеснявай да изтриеш нарисуваното за да го прерисуваш. Не се колебай да изтриеш написаното за да го пренапишеш. Не се страхувай да загубиш косата си като я подстрижеш – ще порасне отново. Не се разубеждавай от вътрешното си желание да промениш стила си. Да опиташ нещо различно. Не се отказвай от новата си идея, колкото и налудничава да ти се струва. Не стой вечно забутан във старите си начини и навици.
Не се страхувай да почнеш пак.
Колкото по-големи ставаме толкова повече ни е страх да се променяме. Страх ни е да опитваме нови неща, щото ще ни се смеят всички набори. Ще изглеждаме зле/смешно, ще развалим така внимателното изградената си репутация. Това е нищо повече от клетка. Нищо различно от плен.
Репутацията ти е твоят затвор.
Чисто новото нещо е невероятно освобождаващо. Отново си новак, отново си ученик, отново си дете. Отново имаш право да грешиш и да се учиш. Свободен от реномето си. Че каква ни беше репутацията като деца и колко ни касаеше тя? Важното беше да живеем, да учим и да се забавляваме. Защо сега като по-големи трябва да е различно?
Когато бяхме деца обаче, често ни беше шубе да признаваме когато сме сгрешили. Тогава да се издъниш си беше страшничко, защото кой знае колко сурово ще е наказанието. Сега като възрастни обаче това е точно обратното. Когато сега признаем че сме сбъркали, то стават коренно различни неща. От една страна придобиваме чуждото уважение и доверие, защото те виждат че ние сме честни и достатъчно зрели да си признаем и да бъдем уязвими. От друга, надграждаме себе си, израстваме като личности, защото сме успели да озаптим егото си и да се смирим. Успяваме да сме по-големи от вчера чрез поправяне на грешката си, на поведението си. Не се страхувай да признаеш, че си сбъркал. Не се страхувай да се извиниш.
И забрави за крайната си цел.
Общото между всеки процес на създаване / сътворяване е това, че е процес. Процесът е същината, той е преживяването, там се крие пътешествието. Това най-лесно можем да проумеем чрез музиката. Целият й смисъл е да бъде преживявана, да бъде слушана. В музиката не се гони крайната точка. Както казва Алън Уотс ако това беше смисъла всички диригенти щяха да се състезават кой да води най-бързи и най-кратки парчета. Това не e смисъла.
Не гони крайната си цел, а просто се забавлявай, защото какво ще стане като я достигнеш?
Да бъдем смели.
Да бъдем деца.
