Нормална ненормалност
Дигиталната глобализация започва със създаването на интернета преди около петдесетина години. Тя лека по лека свързва повечето части на света като води и до уеднаквяване на моди, тенденции, пазари и въпроси на дневен ред. Дигиталната глобализация не е задължително нещо лошо, защото тя води към сплотяване и обединяване на народите – в крайна сметка единственият начин да не се затрием е да работим заедно. С хубавото обаче, почти винаги ходи и лошо.
Лошото в случая е страничният й ефект – уеднаквяването на личността.
Ежедневно гледаме световно известни личности и локални звезди по телевизията и какви ли не инфлуенсъри в мрежата, въвеждащи общата „нормалност“. Учим се да ги вземаме за пример, оставаме с впечатлението, че е по-добре да им подражаваме, дори да ги имитираме и говорим като тях, защото техния успех е факт, тяхната репутация е изградена и всеобщо одобрена – копираме формулата за успех. Това естествено започва да изтрива нашата истинска същност, нашият вроден, натурален характер. Толкова много искаме да сме нормални, че се превръщаме в евтини копия на някой друг, който най-често също е фалшив.
Не е готино да сме реплика на фалшификат.
Това наше залитане към подражанието е нищо повече от желанието на всеки човек да е приет в обществото, да бъде разбран и да не бъде осъждан. Повечето от нас се стремят да гонят категорията „нормален“ за да не бъдат с етикет налудничав, особняк, странна птица, откачен и т.н. Иронията тук е огромна и се крие в това, че всъщност всеки един от нас е точно такъв, но всячески се стреми да докаже, че не е.
Нека го признаем – мръднали сме. Всеки един.
Всички ние имаме своите странности, отличителните си поведения и лудости. Всеки един е особен, всеки е различен, тоест всеки е странен. Ако вземем един човек под лупа и го разгледаме обстойно бързо ще забележим, че спрямо общоприетия кодекс и етикет за държание той е нереден. Ако след това продължим и минем със същата тази лупа през всеки друг човек не след дълго ще открием, че всеки един човек е ненормален.
Щом всички хора са ненормални, то тогава най-нормалното нещо е да си ненормален.
Така стигаме до нормалната ненормалност.
Да си различен е нормално. Да си себе си не само е достойно, но е и единственият начин да живееш освободено и радостно. Красотата на живота е в многообразието му, в различните му краски. Вместо да се притесняваме от особеностите си, нека да ги празнуваме. Аз харесвам едно, ти друго. Аз правя едно, ти друго. Аз изглеждам по един начин, ти по друг. Аз говоря като мен, ти като себе си. Точно разликите ни ни правят интересни, точно противоположностите ни събират. Какво ужасно отегчение би бил животът ако всички хора имахме един и същ характер?
За това нека приемем себе си и другия такива каквито сме, нека не се опитваме да ги променяме, нека не ги съдим, защото няма за какво. Те просто са си такива и ние сме си ние.
Да бъдем напълно себе си.
