Похот

Гладен си. Този глад те посещава често. Някой път ядеш това, което си носиш, а друг път береш плода от някое дръвче по пътя си. Каквото и да избереш засищането ти трае прекалено кратко и се оказва крайно незадоволително. Търсиш още храна, но дори и тя не ти стига, а дори напротив – колкото повече ядеш толкова по-гладен ставаш. Сякаш някакво проклятие тегне над теб. Виждаш, че този глад е необикновен, но не знаеш как да го усмириш.

Този глад се нарича Похот.

Похотта е силното ни сексуално желание, но такова без присъствието на любов. Тя се проявява като завладяващи мисли, които са толкова бързи и огнени, че трудно разбираме кога сме станали целите в пламъци. Похотта е огън, но не е красивият пламък на истинската ни страст, а огън на самозабравата и низшата ни същност. Бързаме да кажем, че сексуалната енергия е напълно естествена, лечебна и необходима, но похотта е нещото, което взима тази свещена и чиста наша част и я дърпа ниско долу в калта, съсипвайки прекрасната й дреха.

Оказва се, че щом опре до сексуалното ни желание, то ние можем единствено да действаме от два енергийни центъра – този на низшата ни природа (намиращ се в слабините) или този на висшата ни природа – сърцето.

Най-близкото до похотта е наркоманията – те практически са едно и също нещо. Нека поясним. Похотта търси и преследва задоволяването. Тя гони физическия спазъм, иска поредната доза дрога, която получава след оргазъм (мозъкът ни отпуска големи количества окситоцин и допамин след полов акт). Точно както след наркотици, обаче ефекта е все по-кратък, а раздразнението след незадоволения глад – все по-голямо. Това ни води до един прогресиращ капан, където бягаме в кръг, ала лошото е че кръга се оказва спирала, по която слизаме все по-надолу. Лека полека сме готови на все по-разрушителни и рискови поведения, все по-малко сме замислени за последствията, защото в този момент изпепеляващия й огън ни е обзел и виждаме спасението в най-новата си възможност. В такива моменти не мислим, че може да унищожим връзките си, семейството си, дори целия си живот – точно както е и при наркотиците. След някой такъв акт, когато трезвият ни поглед се е върнал малко след оттеглянето на сляпата ни еуфория, се усещаме обрани и прецакани, чудим се как сме се озовали тук. Виждаме, че това не е нещото, което наистина искаме, то не е нещото, което ни дава истинска радост, а по-скоро я отнема, но въпреки това след време отново се предаваме в капана на сладострастието. Похотта също обездушава другия човек, като го превръща в парче месо, в редица от дупки, в един инструмент, просто в начин да се докопаме до следващата си доза. Там фокуса е визуалната стимулация, перверзиите и фантазиите ни летят свободно. Изцяло физическо, изцяло животинско, изцяло низшо – лишено от красота и любов, често и гротескно.

При любовта обаче, тоест при подхода от идващ от сърцето, нещата са коренно различни. Там се реализира пълният потенциал на сексуалната ни енергия. Когато изхождаме от сърцето си, това желание е красиво и добро. За разлика от похотта, където храната е празна и незадоволителна (като бърза храна/junk food), при любовта храната се приготвя бавно, но за сметка на това става изключително питателна и успява да те задоволи истински за дни напред. Когато любим от сърцето не бързаме във физическия акт. Това е съвсем нормално, защото изпитваме удоволствие през цялото време, т.е. не бързаме да стигнем до мимолетното удоволствие накрая. В любовта целия акт е оргазъм. Вместо да се фокусираме в точката на гениталиите си, нашия фокус е върху партньора и върху цялата чувственост и осезание на тялото ни. При похотта този фокус се натрупва бързо в слабините и не се разнася, което е и причината за бързия завършек. При любовта, усещанията се качват нагоре и се разпределят из цялото тяло като вълни, така усещаме удоволствието навсякъде. Сърцето люби нежно, за разлика от насадените, животински разбирания на похотта. Сърцето ни позволява да се слеем с партньора си, като заедно се извисим над физическото. Въпреки че телата ни са красиви и стимулиращи, там визуалната стимулация е само началото. Не след дълго можем заедно да потънем навътре в усещанията и преживяванията на съзнанието си. Любовта повдига другия и го извисява, а той нас. Там има среща на две божествени същности, които взаимно се повдигат. Именно там става най-дълбокото лекуване на физическото ни тяло, както и на менталното и емоционалното. Такъв съюз е способен да ни преобрази и излекува от всичко на света.

Похотта има лошия навик да сексуализира всичко насреща си. Така тя ни осакатява, като изключва дадени мозъчни центрове, завладявайки ги напълно. Това ще рече, че вместо да слушаме внимателно човека срещу нас и наистина да участваме в разговора, ние го превръщаме в сексуален обект, оставайки слепи за същността му. Също така, развиваме склонността да си представяме все по-брутални сцени с някого, защото дяволчето спокойно ни шепне в ухото без дори да осъзнаваме.

Желанията и фантазиите ни са съвсем нормални и могат да са много приятни и полезни. Но едните фантазии ни дърпат надолу (когато идва от похотта), а другите са способни дори да докарат правилния човек и истинска любов в живота ни (когато фантазираме чисто – от сърцето си).

Тук е моментът да добавим, че много от фетишите ни и най-странните ни фантазии са плод на болката от миналото ни, резултат от емоционалната ни травма. Хубаво е да знаем, че те са нашият опит да преодолеем тази болка. Чрез посрещането на тези фантазии, ние осъзнато (в най-добрия случай) работим към приемането на най-тъмните и болезнени наши преживявания. Когато разберем, че фетишите ни са просто сексуализиране/еротизиране на болката ни, то лека по лека може да се освободим от тях или най-малкото – можем да разберем повече за нас самите, което ще ни помогне да сме още по-автентични пред себе си и пред другия. Както и да сме много по-открити и спокойни за сексуалността и нещата, които харесваме.

Решим ли да действаме занапред от мястото на любовта, то малко по малко ще се освобождаваме от негативното влияние на похотта. Тя е един от седемте смъртоносни гряха, но не защото големия лош бог, ще те съди и накаже. Тя е грях, защото те обира от собственото ти щастие и радост, от здравето и чистотата ти. Чрез нея се поддържаш нещастен и недоволен. Тя те притъпява – и ментално и сетивно. Нарушава паметта ти. Слава богу, имаме възможността да се освободим от нея във всеки един момент! Само трябва да го пожелаем и да сме готови да издържим на абстинентните атаки на задоволяващата ни се природа.

Устой на омагьосващия й глас, като го трансформираш в сърдечни намерения и красиви желания. Върни чистотата си и бъди щастлив.

Да бъдем чисти. Да бъдем любов.