Поливай се за да растеш

Всяко създание в природата, било то растение, животно или човек, се храни и расте благодарение на една специална подправка. Тази подправка е Любовта. За растението тя се изразява като топла слънчева енергия, хладна и приемаща почва, като дъжда, който храни и като въздуха, който позволява обмена на диханието. За животните също не е много по-различно. За нас обаче, освен любовта на майката земя и нейните елементи, е от изключителна важност и любовта на останалите човеци. Ние сме родени като частиците на една обща мрежа и винаги сме формирали общества. Така функционираме и така разцъфтяваме.

Това е нашата природа.

Такива сме от десетки, ако не и от стотици, хиляди години. Едва през последния век започваме лека по лека да губим задружността си. През последните две десетилетия този процес се ускорява изключително много чрез засилването на индивидуализма и издигането на егото в култ. От всякъде чуваме, че ние сме най-важните и ние заслужаваме най-много, че можем всичко сами и света трябва да ни коленичи. Всеки мъж трябва да е алфа мъжкар и хипер успешен предприемач, а всяка жена може да постигне дори повече и от мъжа, и то без него. Социалните мрежи се фокусират върху Аз-а и вече всеки може да развие собствената си, хиперболизирана идея за себе си, след което да я представи гордо пред другите и да очаква овациите им. И нека всеки един да направи това и всички да се превърнем в крале и кралици, които са нещо повече от останалите. В допълнение на всичко това се появява и някакъв вирус, които най-удобно ни показва, че е отлична идея да се залостим в нас, да избягваме другите и да се отчуждим от всичко и от всеки.

„Прекрасни“ идеи, насадени от толкова високо, че източника остава невидим, но за много той е ясен. Наричай ги както искаш, няма особено значение. За някои са илюминати, злите сили, дявола, но за нас просто са тези, които движат парада. Движат го чрез насочване на вниманието и насаждане на грешни идеи. Защо го правят ли? Много просто – разделяй и владей. Отдавна е измислено и работи добре. От разединението идва слабостта, а ние Българите знаем, че „Съединението прави силата“.

Когато сме заедно, когато сме обединени, ние обичаме и се чувстваме обичани. Храним се взаимно, поливаме душите си. Даваме си сила, смелост, любов и смисъл. Когато сме всеки-за-себе-си обаче, нямаме нито цел, нито източник за нашата любов. Нямаме на кого да дадем и нямаме от кого да получим.

И тъй като сърцето ни не се обменя, то изстива и се вкаменява.

Казваме всичко това, за да си изясним защо при много от нас сърцето ни сякаш се е калцирало, добило е някаква странна броня, която не допуска обмена в нито една посока. И така, много от нас живеят нещастно, защото сякаш нямат способността да се отворят за любовта, която е навсякъде около тях. Много дори стават нервни, гневни и депресирани. И това е нормално, никой не може да живее без любов. Всичко изсъхва без любов. Всичко се разболява и умира без любов.

Време е отново да залеем с любов сърцето си, да го оставим да се отвори и разцъфне.

Има няколко неща, които можем да направим за да си помогнем в това сърдечно начинание:

1. Да се върнем при изначалната си майка – майката Земя. Най-добре би било да поседим повечко време за да успеем да се отърсим от наслоената градска енергия. Седмица, две, три или поне няколко дни. Първоначално ще забележим как в природата сме сприхави и неспокойни, как живота в града изкуствено ни е ускорил скоростта на мислене и съществуване. Вечно трябва нещо да правим, да гледаме, да слушаме или да четем. Не се допуска просто да съществуваме, а именно това правят всички растения и животни и то цял живот. Истинската хармония стой точно там, да можеш просто да съществуваш. Без усложнения и разсейване. Щом поседим известно време в природата ще усетим голяма разлика във вътрешния си свят. Изведнъж ни е спокойно, не бързаме и всичко е наред. Това е момента, в който сме се настроили по натуралните вибрации на заобикалящата ни среда. Това е естествения начин на себеусещане и светоусещане (което е едно и също). Не е изкуствения, забързан градски невротизъм.

2. След като природата е омекотила сетивата ни, можем да започнем малко по-малко да събличаме бронировката си. Това става, чрез „разголване“ на емоционалността ни. Тоест лека по лека да ставаме все по-уязвими през другия, все по-отворени и все по-раними, защото вече нямаме броня и сме показали най-меката си вътрешност. Не се бой, бронята ти не ти трябва – именно тя те вкамени и те поддържа нещастен. Щом започнем да се разкриваме пред другия, то ние го каним да направи същото. Всяко споделяне ни сближава. Изведнъж виждаме, че страха, които сме имали от евентуално нараняване е всъщност самата причина за истинското ни нараняване (отчуждението, в което живеем). Този страх е илюзия и огромно ограничение. Пусни страха и гледай как се изпарява, докато на негово място се появява радостта от дълбокото свързване.

3. Присъствай. Напълно. Да присъстваш изцяло в настоящия момент е точно обратното на това, което се случва в забързаната градска среда. Там всеки прави 5 неща едновременно и живота му отминава като сън. Той никога на присъства на това, което прави, защото винаги мисли за следващото. Е, можеш да направиш противоположното. Донеси будност и предложи присъствието си на другия човек. Гледай го в очите, съвсем спокойно, дишай дълбоко и заземявай енергията, слушай търпеливо, не го прекъсвай, не бързай. Любовта не ограничава, нито пък бърза. Открий най-доброто му качество, виж собственото си отражение в него. Открий божественото в погледа му. Да присъстваш е повече от достатъчно. То е висша практика и изкуство. Присъствайки напълно, ум няма, а следващото ти действие идва напълно спонтанно от сърце и душа.

Да отвориш сърцето си напълно означава да допуснеш божествената любов да расте у теб. Това означава, че любовта ти не е ограничена до близки и приятели, а се шири до всичко и до всеки. Ако не успяваш да почувстваш любов към всяко същество – това е ок, защото е отличен учител. Всеки човек е наше отражение. Изследвай какво точно не харесваш, какво те дразни или ядосва у другия. Това е частта у себе си, която ненавиждаш, недопускаш или непризнаваш. Ако например срещнеш човек, който те дразни със суетата си, то ти не приемаш собствената си суета. Чрез внимателно изследване на всяко нещо, което отхвърляме в другия, можем много бързо да трансформираме себе си и живота си, като приемем всяко такова нещо в нас самите. Ще разберем дали успешно сме приели тези си сенчести страни, следващия път щом срещнем една от тях у някого и вместо да се разярим, успеем да приемем другия с любов.

Живеейки така вселената плавно ще променя реалността ни, защото ние променяме вътрешния си свят. Ще ни среща със все по-отворени и сърцати хора, защото самите ние сме станали такива. Със все по-топли и добри същества. Малко по малко ще се заформя и племето ни, нашето най-близко общество. В него ще срещаме разбиране, ще получаваме подкрепа и любов, ще преживяваме истинско свързване и ще се чувстваме като част от голямо семейство. Естествено, всичко това ще връщаме обратно с пълни шепи, радостно и чисто. Щастието е в даването, то се крие в щедростта. А тази щедрост не струва и пукнат грош, а за сметка на това е абсолютно безценна.

В заключение ще кажем, че повечето от нас са забравили, колко малко му трябва на човек. Отиди при майка си и баща си, при баба и дядо, кажи им колко много значат те за теб. Кажи им в очите, че ги обичаш и че си им благодарен за всичко и виж какво ще последва.

Нека да пренасяме тази любов навсякъде където сме и нека нашата светлина разпалва все повече души и се носи свободно из света, защото това, което ще ни обедини, сплоти и съедини е само и единствено Любовта.

Да бъдем Любов.