Предай се

Много от нас носят нещо със себе си дълги години. Нещо, което създава напрежение, което пречи на взаимодействията му с другите, нещо, което потиска потенциала му и общо взето му разваля живота. Крие го от другите и от себе си, но да скриеш нещо от себе си е като да играеш на криеница сам. Продължаваш напред все така, с налудничавата идея, че това просто ще изчезне само или ще престане ако го игнорираш достатъчно дълго време. Това няма да стане.

Това нещо е най-важният и упорит твой учител.

Той ще ти седи на главата до момента, в който научиш урока си. Единственото, което постигаш с отлагането е това, че домашното се натрупва и изглежда все по непосилно. Но този учител е съвсем добронамерен към теб и ти мисли най-доброто, въпреки че въобще не ти се струва така. Това е за твое добро. Това, което го прави мъчително и тягостно е твоето собствено съпротивление към него. Борбата ти. Отказа ти да посрещнеш истината си, моментното ти състояние, фазата, в която се намираш. Спри да му се противиш и отчаяно да се опитваш да върнеш старото си състояние. То е било – остави го да напусне спомените ти, точно както е напуснало и реалността ти, въпреки че не искаш да го признаеш. Да си герой значи да погледнеш истината в очите и да си болезнено искрен със себе си – само така можеш да си помогнеш. Погледни себе си и виж докъде я докара със заобикалянето на проблема. Осъзнай в какво си се превърнал. Дали ще си депресиран или апатичен, дали ще си гневен и агресивен, дали ще си засрамен или лъжовен, фалшив – така ли искаш да продължиш да я караш? Това не си ти, защо все още се бориш? Защо не позволиш на натуралните вселенски процеси да изпълнят задачата си и да те оставят на мира? От какво се боиш? Ако те е страх от непознатото, ако светът ти тотално се срива и е на път да бъде изцяло унищожен и заменен с нещо друго, остави го да бъде такова каквото иска да бъде и каквото трябва да бъде.

Предай се.

Нищо не може и не трябва да седи еднакво вечно. Цялото творение е един безкраен процес на промяна, а ти си негово дете. Защо се бориш с природата си? Защо се държиш за миналото си като удавник за сламка? Когато беше дете всеки ден търсеше нова игра, ново място, все търсеше непознатото. Къде остана тази пълна вяра в развоя на нещата, къде изчезна доверието ти? Откакто те има нещо все бди над теб, все те пази, все ти осигурява нужното за развитието ти. Някои ще го нарекат обстоятелства, възможности или късмет, а останалите, които знаят какво е, са спокойни и не се притесняват, защото не просто вярват в добрия развой, а те знаят за него. Откакто те има нещо все те гледа. Сега ли ще те остави?

Растат ти криле, а ти ревеш и бягаш.

Предай се.

Откакто те има носиш своя темперамент, своя характер. Ти го имаш без да знаеш как, без да си го избрал – това е породата ти. Това, което се случва в момента е обновление на въпросния ти характер. Дошло е време да мислиш по-право, да виждаш по отвисоко, време да си повече. Естественото ти подобрение чука на вратата, а ти се противиш. Искат да те повишат, а ти негодуваш. В много от случаите главната пречка е егото ни. Егото предвижда, че промените ще донесат нов ред и то ще изгуби голяма част от силата си. И егото е право. Този процес е тук за да те осъзнае, за да те смири и да те приближи до истинското ти Аз. Егото ще направи всичко възможно да ти противодейства – върни му жеста като не му позволиш. Просто се отпусни в усещането, да бъде каквото ще бъде. Знай, че е за добро и му се предай.

Сигурно боли – какво от това? Нека боли. Болката и удоволствието са двете страни на една и съща монета – щом понасяш едното ще понасяш и другото. Не можеш да направиш омлет без да счупиш няколко яйца. Спри да бягаш от болката като малко дете от зъболекар. Спри да се тъпчеш с хапчета или пиячка за да се обезболяваш и забравяш. Само се затриваш и си вредиш. Само спъваш процеса. Време е да си храбър и силен герой, а не безгръбначна мишка. Понеси всичко с отворени обятия и нулева съпротива. Посрещни новото с кураж и премини на отсрещния бряг.

Там те чака изцяло нова територия.

Свят на спокойствие, на умереност, на трезви и зрели решения, на творчество и креативност, на далеч по-ясен поглед над нещата и на така чаканата свобода. Тук няма съпротивление, няма напрежение, няма самонанесена болка и страдание. Няма ги и компулсивните поведения, които преди правеше без да знаеш защо и които те управляваха като кукла на конци. Няма ги, защото тази твоя версия вече я няма. И прав й път… Тя изпълни дълга си и си замина. Имаше смисъла си, беше достойна и беше част от теб – и винаги ще бъде. Но я остави да си върви. Не тичай след нея, не я моли да остане. Сбогувайте се. И след това отиди да отвориш вратата на новото за да разбереш какво те чака там.

Да бъдем силни.

Да бъдем свободни.