Предателство

Един от главните причинители на силно емоционално страдание е предателството. Предателството може да дойде по много начини - обида, присмех, спънка, пренебрежение и какви ли не други изпълнения. То е невероятно грозен акт, защото е лъжа и лицемерие. То води до безвъзвратно заличаване на доверието.

Предателството боли особено много, защото идва в гръб. Идва в засада, от нашите псевдо-приятели или приближени, от местата където никога не очакваме. Усеща се като братоубийство.

Когато предателството чука на вратата, ние я отваряме, а срещу нас виждаме истината. Болезнената истина. Тя внимателно сваля розовите очила от лицето ни и ги разбива със замах в земята, на хиляди парчета. Истината ни помага да видим света отново с бистър поглед. Доскоро гледали през розов филтър, сме виждали хората и ситуациите цветни, пъстри, изпълнени с живот, добрина и красота. Сега, загубили очилата на илюзиите и разкрасението, проглеждаме сякаш за първи път. Поглеждаме и виждаме нашите пъстри, шарени и красиви хора като поредните сиви, кафяви и черни такива. Виждаме ги такива каквито са. Лишени от цветовете си, лишени от красотата.

Предателството обаче ни помага.

То ни учи да не бъдем толкова наивни занапред, да сме далеч по наблюдателни и да мерим с трезвен поглед. Да не украсяваме излишно хората, а да съдим чрез фактите, чрез реалността.

Естествено, това не значи да загубим надеждата и доверието в хората, да се настроим негативно към всички и всичко, за да се "опазим", живеейки нещастно. Това значи да развием преценките и интуицията си, да развием умението да се обграждаме с правилните хора. Така предателството ни помага да се освободим от лицемерните и недоброжелателни хора около нас. Помага ни да положим новите стабилни основи на истинското приятелство.

Казано е: бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Нека този горчив опит ни послужи за гориво. Гориво, което ни зарежда да вкараме точно обратното в света - красота, искреност, доверие, добрина и истинско другаруване, истинско братство.