Раздяла

Естеството на живота е такова, че постоянно сме изправени пред раздялата. Раздялата с близки и приятели, с романтични партньори, с животинки и дори с вещи. Тя най-често се възприема като ужасна загуба, като незарастваща рана, като трагедия, край, провал.

Раздялата действително е край - краят на старото. Този край трябва да ни радва, не обратното. Истината е, че раздялата е нещо съвсем натурално, нещо красиво, поучаващо и най-вече нещото, което освобождава пространство за новото.

Често срещано явление е неспособността на човек да се раздели със старите си, вече непотребни вещи. По-характерно за предходните генерации, това се дължи на подсъзнателния ни страх от бедността, от евентуалната грозяща мизерия, от неспособността да се справим и да оцелеем. Това е поредния илюзорен страх на ума, който е песимист, който държи да се презапаси и който е убеден в нашата гибел. Този ум има нужда да се умиротвори с вярата, че щом досега сме оцелели, отново ще се справим.

Когато по естествен път живота ни разделя с нашите приятели или романтични партньори, обикновено гледаме на това като на тотална трагедия. В такива моменти трябва да разпознаем собствения си панически страх от това да останем сами, завинаги. Този страх е лъжа и глупост. Ако спрем за секунда и трезво разгледаме ситуацията, ще разпознаем, че наистина сме надвишили времето и опита си заедно, че отношенията ни са вече изхабени, вечно повтарящи едно и също. Вече не зареждаме един друг, не се обменяме правилно, а дори напротив - появяват се нерви, караници без причина. През изминалия период сме били отлични един за друг, но вече и двамата сме различни, несъвместими. Това не е трагедия. Това е прогрес, еволюция, узряване. Достатъчно е да запазим уважението и топлите си впечатления един към друг и да продължим по пътя си.

Раздялата с най-близките ни в лицето на родители, роднини и домашни любимци е една от най-трудните. Най-унищожителното в тези моменти е фактът, че не сме казали всичко, че не сме се държали по начина, по който наистина сме се чувствали. Тези моменти водят до настъпване на пълен погром. Но той е красив и необходим. Чрез него осмисляме и осъзнаваме, точно колко сме обичали и колко е значело за нас всичко това. Замисляме се за най-чистите и светли прояви на човека, виждаме само хубавото в него, помним го като светец. А докато живеехме заедно какво ни спираше да гледаме на него по същия този красив начин? Какво ни спираше да си кажем истината в очите, да изгладим отношенията си и всеки общ момент да е красив и радостен?

Тези моменти са способни да преобърнат живота ни из основи и да усъвършенстват начина, по който гледаме на живота и по който го живеем. Те съдържат изключително силен потенциал за промяна към по-добро.

Колкото и да обичаме някого, той не ни принадлежи и никога не е принадлежал. Егото си преписва този и онзи като своя собственост - моите приятели, моята жена. Никой не притежава никого, всички принадлежим на майката Земя.

Голяма част от страданието в раздялата се крие в точно това грешно разпознаване като "мое". Сякаш някой е откраднал нашето, а това е престъпление... Истинското престъпление е, че считаме другия човек за наш собствен. Нека видим себе си и другия като две еднакви частици, които са взаимодействали свободно, а сега е дошло времето да се разделят.

Истината е съвсем друга.

Истината е, че тези раздели са невероятно нужни и ценни за нас. Чрез тях откриваме пространство за чисто нови приятелства, чисто нови взаимоотношения. За нова любов, нов възход, нов опит, нови преживявания, нова страница, нов живот. Нови отношения, които ще ни развиват, изграждат, зареждат, обновяват. Нещото, което така отчаяно търсим в старото, а там е невъзможно да го намерим.

Старото е било ценно и нужно, но вече не е.

На негово място стой новото.

Нека оставим всичките си притеснения и страхове, нека затворим миналата страница с усмивка и приятен спомен. Това е необходимо, за да посрещнем новото както подобава - с вълнение, радост и ентусиазъм. Новото е нещото, от което отчаяно бягаме, а именно е и нещото, от което най-много се нуждаем.

Да спрем да бягаме и да му се отдадем!