Сънища

Разхождаш се с момичето до теб. Вървите след цяла компания от хора, които очевидно знаят къде отиват. Оглеждаш се и откриваш, че се движите из невероятно красива гора. Никога досега не си бил в такава. Разговорът с момичето върви прекрасно, тя очевидно те харесва, както и ти нея. Изведнъж се оказвате по средата на огромна поляна, заобиколени от приказната гора. Всички от компанията вече тичат и играят на нея, когато земята се разкъсва и отваря, образувайки различни етажи на терена. Това обаче, не смущава никого, а напротив – рязката промяна изменя играта из основи. Започва чудесна гоненица, в която хората скачат измежду различните нива на земята, преследвайки се взаимно. Ти също се впускаш в играта и още с първия си скок успешно се приземяваш на парче от земната повърхност на около десет метра над теб. Гравитацията е различна, но всъщност имаш натурално усещане за нея. Не след дълго ти прави впечатление, че вече някои от участниците се гонят във въздуха, яздейки странни птици. Изведнъж небето придобива ярък цвят на лава, а ти се събуждаш.

Отваряш очи и разбираш, че си обратно в „реалността“, бързо се обръщаш на другата страна за да се върнеш при новите си приятели, но уви, всичко е приключило.

Сънищата: нашите паралелни реалности и нашите търсения на душата.

Вероятно много от вас не веднъж са се чудили какво представляват сънищата. Какво ли значат тези наши епизоди, сцени, видения и преживявания? Защо ли ни се дават, сами ли ги създаваме? Днес ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Нека да започнем с това, че сънищата се случват в астралния свят. Всеки човек има астрално тяло, с което той има възможността да посети въпросния свят на сънищата докато физическото му тяло се възстановява и отпочива във физическия. Астралното тяло е вързано през средата (пъп) чрез тънка, светлинна нишка за физическото ни тяло. То буквално отлита от този свят и заминава за астралната равнина, където ще бъде докато спим. Нишката е за да може да намери обратно пътя си. Добре е да кажем, че когато се събудим преждевременно или твърде рязко, то астралното ни тяло не успява да се върне на време и това може да доведе до замаяност, световъртеж, главоболие, загуба на ориентация и състояния на объркване. Тези ефекти са временни, докато двете тела не се слеят обратно в едно.

Казваме горното за да се разбере, че астралният свят е собствено и различно пространство. В него човек може да стигне не само чрез сънуване, но и чрез други методи като дълбока медитация, ясно видение/халюцинация (не наркотично предизвикана), както и наркотично предизвикана. Точно както физическата реалност има закони и правила, така стоят нещата и с Астралната. Тя също притежава своите закономерности. Именно поради тази причина колкото и причудливи неща да се случват в съня ни, те не ни правят впечатление защото случващото се там е нормално. И докато се намираме там това е най-нормалното нещо, тъй като то отговаря на правилата. Не го подлагаме на съмнение, а го приемаме за даденост… и с право. Това е реалността ни (поне по време на престоя ни там). Астралната равнина е много по-гъвкава от физическия свят. Тя дава поле за изява на милиони различни светове да се случат в нея. Точно както бялото платно ни позволява да нарисуваме всичко на него. Колко често казваме или чуваме друг човек да казва: „беше толкова реално“? Беше толкова реално, защото направо си беше реално. Това, което пречи на нашето по-дълбоко разбиране е обичайната човешка скованост на ума отхвърляща всичко, което не разбира и което отказва да се подчини на желанието й за контрол.

Астралния свят е напълно реален, просто е друга реалност изначално.

Нашата интуиция и нашият опит ни диктуват, че съществуват грубо 4 вида сънища:

1. Сънища на забавлението – в тази категория влизат осъзнатото сънуване (lucid dreams или тези сънища, които управляваме), мокрите ни сънища и сънуването, което през цялото време се усеща като игра или приятен филм. Тях може да познаем по това, че не искаме да свършват, а когато свършат желаем веднага да се върнем обратно и да продължим кефа си. Къде съзнателно къде подсъзнателно, тези сънища ни се случват когато имаме нужда да отпуснем малко пара и да намалим стреса си. Също се случват и когато съзнанието ни е достатъчно свободно (разчистено от проблеми), съответно момента е подходящ просто да се позабавляваме и насладим на безкрайното въображение на творението. И то от първо лице. Това са едни от най-приятните ни преживявания, защото там се разширяваме и освобождаваме, там творим, експериментираме, откриваме и изследваме. Там въртим сценарии от всякакво естество, както и трупаме допълнителен опит.

2. Сънища на страховете, травмите и сенките – в тази категория попадат най-известните сънища – кошмарите, придружени от не чак толкова страшните си другари. Тези сънища най-често са свързани с нашите страхове, нашите травми или нашите сенки. Под сянка разбираме тъмните си страни, които винаги крием, дори от себе си, нещата, които винаги игнорираме, заобикаляме, избягваме и като цяло – не признаваме, нито приемаме за нас самите. Ако сънят е свързан с някой дълбок наш страх, то той обикновено се превръща в кошмар. Кошмарите желаем да приключат моментално, а точно те продължават доста. Забавляваме ли се, то когато и да приключи сънят, то все е твърде рано. Страхуваме ли се обаче, кошмарът сякаш продължава завинаги. Това естествено не е така, но нашето субективно възприятие го усеща така. Ако имаме не отработени травми, то те също ще напомнят за себе си от време на време, атакувайки от подсъзнанието. Сънищата произхождащи от страховете и травмите ни са просто повтарящ се сигнал, че игнорираме нещо, което не търпи да бъде игнорирано. Имаме вътрешна работа за вършене (да посрещнем и победим страховете си веднъж за винаги и да преработим качествено травмите си за да се превърнат в сила) и докато тя не се изпълни тези сънища няма да приключат. Във сенките пък най-често държим своите потиснати желания и най-тъмни страни. Колкото добър, мил и искрен човек да сме, ако в нас живеем дори и малкото желание за садизъм, то също остава потиснато и може да предизвика сънища, в които причиняваме голяма болка на останалите. Добре е да погледнем нашата сянка и да се запознаем с нея. Какво всъщност съм аз? Какви са моите светли и тъмни страни? Когато се запознаем със сянката си то ние се запознаваме със себе си. Напълно. И в това няма нищо страшно, а тъкмо обратното – най-после ще се разберем изцяло. Когато знаем тъмните си страни ни, а не бягаме от тях, то това знание също се превръща във сила и способност да управляваме потенциала си далеч по-ефективно. И контролирано.

3. Сънища за учене на уроци – въпреки, че всичките 4 групи могат да се определят като такива, то в името на разсъждението дефинираме само една. Това са сънищата, които имат за цел да ни предадат даден урок или дадена поука, с цел да ни спестят време и главоболия на физическото ниво. Може би сънуваме как се помиряваме с някой наш приятел, с когото наскоро сме се скарали и сме развалили отношенията си. Може би сънуваме как по време на спор другата страна има коренно различно мнение и ако обикновено това води до разправия, то в съня успяваме да видим веселата страна на неразбирателството си, с което го превръщаме в смях. Тези сънища са директни „жокери“ от по-висшите светове, чрез които можем да си помогнем изключително много стига да ги приложим на практика. В първият случай ни се казва да възстановим връзката си със стария си приятел, а във втория ни учат, че всеки е свободен индивид с лично мнение и това не е повод за агресия, а повод за празненство на различието ни.

4. Сънища на провидението или мистичното преживяване – това са най-силните възможни преживявания, предадени на ниво сънуване. Те дори трудно могат да се определят като сънища, защото не са. Приличат на сън, защото си отвъд тялото си, но когато ти се случат, знаеш че това със сигурност не е било просто сън. Там се докосваш до божествения свят и макар и за миг ставаш свидетел на необясними неща. Такива моменти те изпълват с невероятно уважение и страхопочитание към най-великата сила. Най-вероятно тези преживявания се случват по време на сън, защото това е единствения момент за повечето хора, когато тялото и съзнанието им са достатъчно спокойни за да понесат случващото се. Иначе бихме замръзнали като компютър със син екран, може би дори да полудеем. Такива „сънища“ са редки и за да ни бъдат подарени трябва да сме изпълнили голяма част от вътрешното си разчистване. Съзнанието ни трябва да е предимно необезпокоявано от света и битовизмите, то трябва да бъде необременено от натрапчиви мисли или тормозено от травми, сенки и страхове.

Единственото условие за това преживяване е чистотата. Чистото ни сърце, чистият ни ум и чистата ни душа.

Сънищата ни са абсолютно чудо.

Хората търсят примери за чудеса всеки ден, а не виждат пред носа си. Всяка нощ оставяме тялото си и отиваме в магически светове за да учим уроци и да се забавляваме. Какво по-голямо чудо от това? Ако трябва да вземем един универсален урок от сънищата си то това би бил факта, че когато напускаме този свят взимаме със себе си единствено същността си. Всичко, което сме развили, осъзнали, изпитали и внедрили докато сме били живи. Фалшивото имане като злато, вещи и имоти оставяме тук, на това ниво. Истинското богатство обаче понасяме със себе си. Именно затова вътрешната ни работа е най-важна. Да се пречистим качествено и да научим добре уроците си за да можем да се обновим подобаващо след смъртта си. Децата, които злоупотребяват с играчките си биват наказвани, а тези, които ги използват по предназначение и не вредят никому ги поощряват и всички им се радват.

Когато умрем в съня си, се събуждаме. По това си приличат с живота.

Нека си даваме сметка как живеем, защото когато умрем тук ще се събудим другаде.

А там посрещат единствено по чистата ти и истинска същност.

Да бъдем чисти.