Темпо

Днес Ви задаваме гатанка! Кое е това нещо, което е способно да подобри отношенията Ви с останалите, уменията Ви да изслушвате, разсъждавате и отговаряте, че дори да творите и готвите, способно е да подобри общото Ви качество на живот по осезаем начин? Що е то?

Правилният отговор е Темпото.

Под темпо разбираме фабричната ни настройка за скорост. Скоростта на ходене, на говорене, на мислене, на действие. Обикновено тя е тясно свързана с характера ни и запазва стойността си през по-голямата част от живота. За всеки от нас тя е различна. Някои са флегматични, други бавни, трети са балансирани, а останалите са настроени на бързи или светкавични обороти. Някои ще кажат, че човек е такъв какъвто е, такъв какъвто трябва да бъде и следователно няма проблем. Тези хора са прави. Прави са в случаите когато човек е щастлив и радостен от себе си и от живота си. В останалите случаи проблема е налице. Следващите думи се отнасят за тези случаи. Живеем в хипер-активни времена. Такива, в които всяко съобщение се изпраща и получава мигновено, в които всяка наша прищявка се изпълнява и доставя до вратата ни в рамките на минути, времена, в които всичко е свързано и имаме достъп до всеки, както и той до нас, времена на внезапни промени и адаптации. Истината е, че сме вдигнали темпото. Вдигнали сме го постепенно и неусетно, та някак не ни прави впечатление. Обаче сме го вдигнали прекалено много. Толкова много, че сме отвикнали и забравили да чакаме. За ускорения ум на настоящето това изглежда като първобитна идея, като ненужно забавяне, като излишност, която пречи на препускането. Обаче това забавяне всъщност, е нещото, което поддържа здравият ни разум здрав, а не болен. Безкрайното бързане и безкрайното следващо, ни возят със огромна скорост към последната сигурна спирка – лудостта. Не красивата лудост, за която говорихме преди, а тъжната лудост, в която няма спокойствие, няма радост, нито красота.

Лудостта на модерния, високо-технологичен човек.

Именно тя води до изхабяването на нервната ни система, на щастието ни, на търпението ни, до изхабяването на възможността да живеем добре. Пантерата, коня или атлета, който се състезава, всички те тичат бясно с пълния си потенциал, но когато дойде моментът – спират. Спират, почиват си, възстановяват се, презареждат. Новият модерен начин на живот не иска да спира. Той вечно свети, писука и звъни. Той ни изцежда, но забравя, че трябва и да ни зареди. Като всичко останало в света и ние сме започнали да заприличваме на бързо-оборотни стоки. Такива, които дори не си струва да занесеш на поправка, а директно изхвърляш и подменяш с нови. Така изглеждаме в очите на прогреса, в очите на корпорациите, които гонят цифри и статистики и използват хората като батерии.

Обаче ние винаги ще запазим контрола върху темпото.

Никога не контролираме другия, никога не контролираме външния свят, но винаги контролираме вътрешния, контролираме себе си. Себе си е мястото, на което никой шеф не може да се озове. Мястото, където, никоя система, технология или друг човек не може да влезе без наше разрешение. Ние сме царете на това място. То ни принадлежи. То е непокътнато и непревземаемо. Като царе ние имаме достъп до контрола на темпото. Заедно с всички останали бутони и настройки касаещи Себе си-то, ние задаваме конкретните параметри.

Ние определяме собственото си темпо.

За тези от вас, които постоянно хвърчат и това не им харесва, за тези от вас, които вече са задъхани и искат да слязат – не е необходимо. Просто задайте по-ниско темпо. Оставете задачата за утре, не отговаряйте през свободното си време, отделете време за себе си и за тези, които обичате. Ако другите Ви уважават, ще разберат това, а ако не Ви уважават, защо вие да се отнасяте по-различно с тях?

Изключете се от технологиите и от света. Върнете се на село, върнете се в планината, върнете се сред природата, където темпото е естествено и съвършено. Само хората, които са в такт с това темпо живеят дълго и щастливо. Един път постигнали синхрон с него, не го оставяйте. Върнете се обратно в забързаното ежедневие, но го задръжте, пренесете го със себе си. Така темпото вече ще определяте вие и всички проблеми свързани с него ще останат в миналото. Природата никога не бърза, а всичко е изпълнено. Тъй че, не изневерявайте на природата си и бъдете щастливи.