Вечният глад на незадоволимото

В човека живее един вечен глад – този на незадоволимото. То е това, което ни кара да искаме да си сипем още една чаша, да изядем още една филия, да пуснем още един епизод, да си направим още едно кафе и въобще да се задоволим още един път. По-наблюдателните от нас, които могат да осъзнато да видят този процес отстрани вероятно вече са забелязали, че в същността си той е безкраен. В последните години това е все по-ясно изразено, гледайки тенденциите в дигиталното пространство. Гледаме все по-кратки клипове, приемаме все по-малко количество информация и търсим все по-бързия допаминов удар. Всички тези неща споделят един общ произход – изначалното ни желание. Желанието, което щом задоволим, моментално се подклажда отново и става дори по-силно и от преди. Така откриваме, че то не подлежи на задоволяване.

Как се задоволява незадоволимото?

Ако в казиното разбереш, че масата на която сядаш е нагласена така, че винаги да губиш, ще продължиш ли да играеш? Играем сходна игра с желанията си. Те винаги обещават много, но впоследствие разбираме, че сме изгубили и трябва да плащаме отново. Това ще рече, че най-добрия подход да задоволим незадоволимото е дори да не се опитваме да го правим.

Достатъчно е не участваме в нагласената игра.

Това разбира се, звучи невъзможно или поне – ужасно трудно. А всъщност, не е. Хората, които са правили експерименти със себе си под формата на диети и други самоналожени ограничения, знаят че с устояването на тези пориви, всеки следващ става по-лесен. Когато не храним идеите за желанията си (защото те са просто идеи, че искаме нещо, а не реална потребност) веднага виждаме как са способни да си заминат така и както са дошли – светкавично. Много често е напълно достатъчно да устоим единствено на първоначалната вълна на желанието. Например след вечеря внезапно те сполита идеята, че ти трябва нещо сладко за да я „завършиш“. Вместо да подскачаш агресивно срещу тази идея, което само ще я засили, постой с нея. Не се бий с нея, не я отхвърляй, а просто я наблюдавай. Обикновено след 5-10 минути е преминала изцяло, стига да не се фиксираш върху нея. Остави я да си тръгне както е дошла.

Този подход важи за абсолютно всяко друго желание, което може да възникне.

Естествено, ще има и хора, които не могат да се наблюдават или поне да останат мирно дори за 5 минути. За тях би било от огромна полза да изследват това вътрешно влияние в себе си. Защо толкова много искам да направя това? Какво ми дава това поведение? Как ме кара да се чувствам? Защо не мога да отложа или пропусна задоволяването си поне този път? Обикновено правим тези неща за да избягаме от нещо друго или да го компенсираме. Например може би ядем повече от колкото трябва или прекаляваме със сладкото, защото тези усещания ни запълват отвътре и макар и временно, маскираме липсата на любов в живота си, която силно жадуваме. Може би пием много под претекст, че ни харесва, а всъщност вътрешно чувстваме ужасно неспокойствие или физическа болка, които бързаме да потиснем. Може би играем игри за да получим постиженията, който нямаме смелостта и търпението да изградим в живота си. Може би гледаме порно, защото ни е страх да направим първата крачка, затова по-добре да се поддържаме празни, така че да не усещаме и да не ни пука. Може би играем хазарт, защото вярваме, че ще победим системата и най-после нашето его ще се докаже и ще блесне. Може би вечно слушаме музика, радио, телевизия, подкасти и въобще постоянно си осигуряваме звуков фон, под претекст че ни е скучно, а всъщност сме ужасени от тишината и нещата които изкачат в нея. Стигайки до тази наша, лична истина, вече ще можем да си помогнем качествено, като коригираме и излекуваме истинската причина за тези си поведения.

Разбира се, за всяко правило има изключения и е напълно естествено, да си угодим от време на време. В постепенния процес на освобождаване от желанията е ясно, че ще падаме и ще ставаме, докато не се научим. Това е съвсем натурално и неизбежно. Важното е, че вървим по пътя. Правилният подход е да правим всяко нещо с ясното съзнание, че го избираме и че ще участваме. С ясната идея, че това все пак е опасна игра и че всъщност малко ни е достатъчно за да бъдем истински задоволени. Задоволени и от факта, че досущ като опитна акула в хазартния свят, сме седнали да играем и сме станали с повече отколкото сме дошли.

Да бъдем силни. Да бъдем чисти.