Голямото Отвличане (на твоето съзнание)

Прави ли ти впечатление как все по-често губиш мисълта си? Усещаш ли как вече по-лесно забравяш това, което щеше да направиш или кажеш? Нещо отнема ли вниманието ти постоянно? Чуваш ли реплики като „нали ти казах“, „вече ти обясних“ и подобни? Спокойно, не си само ти така. Нямаш проблеми с паметта и не ти трябва Гинко Билоба (в повечето случаи…). Тук става нещо друго. Нещо съвсем различно, което има същите симптоми. Нещо, което се случва в глобален план на все повече и повече хора. Това е едно перфектно престъпление, защото няма извършител и няма виновни. Чиста случайност… Какво е то ли?

Това е Голямото Отвличане (на вниманието, съответно, съзнанието ни).

Как да унищожат потенциала ни? Как да ни управляват все по-лесно със все по-трудни условия на живот? Как да заличат критичното ни мислене? Как да ни претопят в еднакво мислещи (или немислещи) и действащи човекоподобни? Как да заглушат връзката с тялото ни, с мислите, сърцето и интуицията ни? Как да заглушат връзката ни с Бога, с цялото, с великата вътрешна мъдрост, тихо и кротко седяща дълбоко в нас? С открита война само ще си навлекат гнева на хората. Явните действия биха довели до собственото им унищожение. Не, изисква се нещо далеч по-умно, далеч по-скрито. Изненадващо, този инструмент се оказа Разсейването. Да, разсейването върши чудесна работа. Отвличането на вниманието се оказва неочаквано коварен и ефективен подход. Не паметта ни е слаба, а сме толкова разсеяни, че въобще пропускаме да отразим фактите и разговорите. Разсеяният човек губи нишката на мисълта си, губи остротата на действията си, с което губи и потенциала си да е опасен. Става предвидим, пасивен и задоволен. Бива опитомен. Лесно контролируем, лесно манипулиран. Такъв е ефектът на голямото отвличане, такава е целта му.

Естествено, някои ще кажат, че това са конспиративни теории, че тези неща просто са продукт на технологичната революция и забързването на времената. Но ако технологичната революция означава вниманието ни да бъде нарушено и изместено във всяка секунда, то е абсолютно задължително да сведем участието си в технологиите до минимум (особено тези, които са създадени да отвличат вниманието). Социалните мрежи са плод на огромни усилия и са разработки за милиарди долари. Те са деликатно проектирани да те поглъщат, да прекарваш все повече и повече време там. Стремят се с всичка сила да те държат в мрежите си, показват ти съдържание, което ти е интересно, привлича те, но най-вече – задържа те. Задържа те в плен на хитрите си алгоритми. Защо ли? За да си добър потребител и отличен консуматор. За да пазаруваш често, да консумираш възможно най-много. Рекламата е това, което пълни джоба им. Но определено има и нещо отвъд финансовата облага. Нещо далеч по-страшно.

Разсейването, разбира се, не се измерва просто в безкрайните фийдове от случайни и не толкова случайни видеа, статии, снимки и публикации. Разсейването буквално е вградено в нашата, може би най-лична вещ – телефона ни. В него всичките апликации пищят за щяло и нещяло. Как е възможно да се фокусираме в мисълта си, ако на всеки няколко минути нещо издава звук и вибрира? Това има две функции, едната е да ни разсее, а другата да ни привика обратно в дигиталния вихър, поглъщайки ни за секунди. Разбира се, има и за цел да ни уведоми, че съученичката от гимназията, която едва помним и не сме виждали от около 20 години, току-що е качила снимка на обяда си.

Въпреки всичко, разсейването не е достатъчно да бъде изцяло информационно, защото в крайна сметка и това омръзва. Трябва и друг подход. Трябва и нещо приятно. Нещо, в което лесно можем да избягаме от действителността си за известно време. Нещо като платформи за гледане на безкраен набор от сериали, филми, предавания или спорт. Телевизия, радио, конзоли, видеоигри, залагания. Това също са чудесни методи за притъпяване на съзнанието. Забавлявай се, заслужаваш го. Прави това с часове, играй игри, гледай сериали и филми цял ден в почивните си дни, все пак те са за това.

Искрено се надявам, да не бъда разбран погрешно. За менталното и емоционалното здраве на човека е от огромно значение да отпуска парата и да се изключва, да празнува и пирува от време на време. Този текст няма за цел да отхвърли или забрани това. Той има за цел да покаже, че консумирането просто продължава на друго ниво. Разсейването продължава. Потоците от информация ни заливат безмилостно и безконечно, а щом се уморим от тях, се опитваме да се утешим с удоволствия. През делниците работим, през уикенда се забавляваме. Кога въобще остава време за нещо друго? Нещо различно от консумация. Остава ли качествено време за нас самите?

Кога последно беше насаме със себе си?

Кога последно поседя на тишина и спокойствие, за да отпочинеш от всичко това? То е изтощително, има потенциала да те погуби. Задължително трябва да се откъсваме всеки ден. Всеки ден, поне за малко. Това не е просто ментална хигиена, това е и единственият начин да останем със всичкия си.

Може би най-страшният ефект на голямото отвличане е собственото ни мисловно размиване, собственото ни объркване. Започваме да губим ясна представа за това кои сме, какви сме, какво реално искаме и в какво вярваме. Не задължително защото някой ни промива мозъка или облъчва, а защото не ни остава време да се изясним със себе си. Нямаме време да се избистрим. Както е казал Алън Уотс: „ако искаш мътната вода да се избистри, просто я остави намира“. Толкова е просто. Не е необходимо да правим нещо. Необходимо е да се изключим от безкрайното лутане, бързане, мислене и действие. Необходимо е да млъкнем и да спрем да се движим. Необходимо е да спрем, поне за известно време.

В тези моменти на вътрешна тишина се случват много неща.

Успокояваме се. Стигаме до нови, правилни заключения, без активно да мислим. Сещаме се за неща от миналото, които сме забравили и които искаме да осъществим. Осеняват ни чисто нови идеи. Тук можем да срещнем и спонтанното вдъхновение. В моментите на вътрешна тишина осъществяваме най-ясна връзка с тялото и чувствата си. Каква е стойката ми, правилно ли седя, правилно ли стоя? Дали нещо не ме опъва във врата или гърба? Кое е това, което ми пречи да седя спокойно във физическото си тяло. Какво е това, което притеснява емоционалното ми същество? Кои са усещанията, които игнорирам? Кои неудобни или плашещи мисли и чувства заобикалям? Коя моя истина отказвам да видя, камо ли да приема? Мога ли да остана в покой за известно време? Ако мога, то нека просто наблюдавам магията. Наблюдавам ли, мога ясно да видя какво се заражда в мен от само себе си. Щом се зароди, мога да го отбележа, да го осмисля, да го използвам или да го пусна. Мога да го оставя да се прояви и да го оставя да ме движи. Какво казва тялото ми, какво иска душата ми?

Можем да наречем тези моменти на вътрешна тишина с много имена: медитация, работа със сенчестата ни страна, сверяване на вътрешния часовник, изчезване, избистряне или лекуване. То е всичко това, че и много повече. Парадоксално, един на пръв поглед изключително елементарен процес крие невероятна дълбочина на много нива. Този процес ни помага да се изясним не само със самите себе си, но и с външния свят. Настройваме се, хармонизираме се. След едва само 30 минути прекарани в такъв формат, човек се чувства далеч по-заземен и спокоен. Известна яснота е започнала да се образува в нас, макар и далечна, все още лишена от конкретен силует. Постепенно започваме да усещаме, че всичко е наред такова, каквото е. Паралелно с това обаче усещаме и че ни е необходима още работа, за да сме още по в час със себе си. Появява се разбирането, че всъщност нямаме нужда от целия този шум и хаос в ежедневието си. Те го замърсяват и разсейват. Нарушават мислите и фокуса ни. Осъзнаваме и че няма нужда от постоянната консумация, защото вътре имаме нещо далеч по-добро. Далеч по-приятно, далеч по-ценно. Нещо безплатно и достъпно за всеки, навсякъде и по всяко време.

Потопим ли се в тишината си, тялото започва да се възобновява. С него се възобновява и мисловният ни процес. Тишината ни предоставя най-доброто лекарство. То е един своеобразен еликсир. Еликсир, който е способен да „намести“ всичко в нашето физическо, емоционално и ментално тяло. Освежава духа и ни връща силите. Дава ни яснота, дава ни свобода.

Не позволявай на технологията да се превърне в твой господар.

Ти имаш контрол. Поне върху собственото си поведение. Може би искаш да промениш или помогнеш на близките си? Може би искаш да научиш децата си, кое е истински ценно и кое крие опасност? Можеш да го постигнеш единствено чрез собственият си добър пример. Бъди пример за другите. Бъди свободен. Бъди осъзнат.

Да бъдем свободни.

Да бъдем любов.