Живот като жертва (на идеята за себе си)

Всеки от нас до голяма степен е продукт на израстването си (родители, възпитание, обстоятелства, приятели). Тези фактори са оформили и програмирали съзнанието ни с определени идеи за света и за това кои сме ние. С течение на времето сме изградили една сравнително стабилна версия на образа си, която подсъзнателно поддържаме и защитаваме.

Тази идея за нашето същество може да е много позитивна и оптимистична (ако сме имали късмета на здравословно и любящо отглеждане), но може и да бъде доста потисната и ограничена (ако сме израснали в нехармонично и проблемно семейство). Идеята за това, „какво съм аз“ има огромния потенциал да диктува как ще се развие остатъкът от живота ни. Тя буквално ни казва как да реагираме във всеки момент, дали да се притесняваме или да се забавляваме, дали да се усмихнем и погледнем в очите или да отбягване очен контакт и да гледаме в земята, дали да сме отворени към хората и да подхождаме с доверие към тях или по-скоро да ги отбягваме и да се боим от евентуална атака или предателство.

В този материал ще говорим за негативната страна, защото тя може да е огромна пречка за качественото на живота ни, докато позитивната по-скоро ни дава сила и самочувствие да се справяме с трудностите в света.

Що се касае до оформянето ни, спокойно може да кажем, че най-голяма тежест имат родителите. Все пак това са хората, които изцяло формират нашия свят докато сме още съвсем малки, чисти и „празни“ откъм идеи. Техният мироглед стават наш мироглед, техните възприятия също стават наши. Ако родителите ни са имали ниско самочувствие, ако често са били притеснени (за пари, сигурност или здраве), ако до някаква степен са се страхували от света и другите хора или просто не са ги харесвали… всичко това се попива от детето, всичко това му казва: „явно светът е такъв и щом мама и тате не могат да се оправят и се държат така, то това е най-правилното и аз трябва да съм като тях“. Такава информация детето може да приеме и усвои много преди да може да говори. Това се предава от поколение на поколение с варираща сила. Вероятно техните родители са били такива и са им предавали сходни идеи, разбирания и настроения. За съжаление много хора несъзнателно остават с грешното убеждение, че всичко това е част от характера им и е неизбежно.

Добрата новина е, че тези идеи подлежат на промяна.

Да, ние сме комбинация от генетичния код на родителите си. Носим техните физически характеристики, откриваме и сходства в мисленето и поведенията си. Носим дори и родовата си карма, която търпеливо чака някой да излекува рода и да приключи омагьосаният кръг на безкрайната, мъчителна щафета, предавайки се от поколение на поколение. Ти имаш възможността да си този човек или поне да започнеш промяната, така че твоите деца да успеят да я завършат.

Това може да стане, когато започнем да променяме главната идея за себе си.

Кой съм аз и какво заслужавам? Какво най-често говоря сам на себе си, какъв наратив постоянно въртя в главата си? Той дава ли ми сила или я отнема? Ако майка ми и баща ми са това, което са – аз мога ли да бъда нещо различно, нещо повече? Заслужавам ли го? Способен ли съм?

Вероятно такива родители винаги са посочвали причината за несполуката си някъде отвън. Обстоятелствата са били такива, късмета не е бил на тяхна страна, били са прецакани, защото така и така, времената са били такива и прочее. Също е вероятно те никога да не са казвали неща като: „Вината е моя. / Аз се провалих.“. Това е защото, живеейки с такива идеи винаги има причина отвъд нас, винаги има виновник, винаги има оправдание. Били сме онеправдани, били сме ощетени – официално заемаме позицията на жертва в собствената си история. Някои хора ползват тази позиция за да будят съжаление, да се възползват от чуждата емпатия и помощ или за други манипулативни цели. Но истината е и че много хора избират тази позиция, не за да манипулират, а защото е по-лесно.

По-лесно е да си жертва, отколкото да си отговорен.

Не казвам, че е приятно, но е далеч по-лесно да кажеш „аз съм жертвата“ от колкото „аз съм отговорен за всичко, което ми се случва“. Много по-лесно е за егото, защото изисква много по-малко усилие. В другия случай трябва да се стегнем и да се върнем в борбата. Егото ни изпитва истински ужас от това да признае грешките си, неспособността, незнанието или неадекватността си. Разпознава позицията на жертва като единственият удобен изход от ситуацията, защото реално няма много избор – или сам си си виновен или друг ти е виновен, няма среден път.

Но това е просто една ИДЕЯ.

Това е просто една РОЛЯ.

Ти можеш да избереш да не я играеш. Имаш право да я отхвърлиш.

Ако избереш да си жертвата у своя живот си оставаш там – на това място, в това усещане, в познатия омагьосан кръг. Така предаваш силата и способността си да си помогнеш, да промениш обстоятелствата и реалността си. Ако винаги избираш позицията на жертва дали всъщност искаш да е различно? Или може би просто ти харесва да си жертва, да имаш оправдание и вечно да живееш един и същ разочароващ ден, месец, година, един и същ цикъл? Ако си казваш: „не, аз искам да е друго!“, то запитай се – какво правя за да се променям? Как се надграждам, как се лекувам, как се освобождавам от този образ и тази идея? Каква идея избирам вместо това?

Ако не правиш нищо по въпроса ти просто си приел ролята на жертва, защото всъщност тайно ти допада или просто защото е по-лесно.

Ако искаш да се промениш – можеш. Но това означава не само да го пожелаеш, не само да говориш как искаш да е друго, а реално се изисква да действаш. Започни да ходиш на терапия, медитирай и осветявай сенчестите си страни, наблюдавай се постоянно и всеки път щом хванеш тези мисли ги контрирай веднага – ти не си жертва, ти си в контрол на собствения си живот. Само ти си отговорен за него! Никой не ти е виновен, никой нищо не ти дължи, всичко е в твоите собствени ръце. Имаш способността да си друг, имаш силата да пренапишеш програмирането и живота си.

Трябва да поемеш абсолютна отговорност за собственото си съществуване. Каквото било било, минало свършено. Не гледай назад към пропуснатите шансове и лоши преживявания, не страдай за тях, това само храни идеята ти за жертва. Вместо това гледай в настоящето. Бъди тук и сега, гледай напред към това, което може да бъде. Търси начините, не се отказвай никога, бъди промяната, която искаш да видиш – ако не за теб самия, то поне за децата ти. Да си жертва значи, че избираш да си слаб – избираш поражението, предал си се. Да си отговорен и всичко да зависи от теб е страшничко, но е и невероятно могъщо, защото така избираш да си върнеш силата напълно.

Юнг е казал: „Аз не съм това, което ми се е случило, а това, в което избера да се превърна.“

Да останеш жертва е по-лесно, но не води до нищо хубаво.

Да поемеш отговорност е по-трудно, но единствено то води до всички места, на които ти се иска да стигнеш.

ИЗБОР Е (Не го забравяй)!

Ти избираш.

Да бъдем силни.

Да бъдем свободни.