Постоянство

Обичаме постиженията си. Харесваме и дори използваме и чуждите постижения. Това е част от човешката природа и е характерно за всеки от нас. В сянката на всяко постижение обаче, стой неговият треньор, щателно съблюдаващ прогреса му. Той седи тихо, кротко и смирено зад кулисите, изгражда, развива, но не претендира за лаврите.

Този треньор се нарича Постоянство.

Постоянството е едно от най-важните ни качества, една от най-важните системи на наше разположение. То е отговорно за почти всички открития, рекорди и други постижения. Без него разчитаме на голия си късмет или да ни е предначертано, които варианти най-често се провалят. Постоянството ни осигурява плавен темп на задобряване, на усъвършенстване, на развиване на майсторство или достигане до заветна цел.

Братът на постоянството се нарича дисциплина. Има известна разлика между тях.

Дисциплината е строга, груба, някой път е насила, характерна е и носи почерка на мъжествеността, на стоицизма, на мъжката сила, на изпълнението на правилното нещо въпреки всичко. Без дискусия, без оправдания. Чисто правилно действие.

Постоянството се отличава с мекотата си. То ни нашепва правилното действие, подсеща ни за наградите, които ни очакват. То не се скатава, нито поощрява оправданията, а нежно ги заобикаля и продължава в правия път. Така в него откриваме женската същност.

Между тях няма сървенование, а хармония и допълване.

Постоянството не бърза и не закъснява. Постоянството е красива инерция. Постоянството е плавния успех. Постоянството е търпение. Постоянството е нежност. Постоянството е и действие.

Постоянството е добрата майка, която отглежда и учи децата си с цялото търпение и любов на света. Постоянството е сладкия процес на ухажване между двама влюбени. С постоянство, водата пробива и най-голямата скала, капка по капка.

Когато познаваме вътрешните си системи, можем да ги използваме по предназначение. Затова нека приложим постоянството си за нещата, които желаем да осъществим. Така постиженията ни са в кърпа вързани, а резултатите гарантирани.