Бурята на Любовта

Любов. Тя има много лица. Може да изглежда по много различни начини. Любовта от филмите рядко се доближава до истинската ѝ същност. Тя може да бъде хармонична, постепенна, поддържаща и тиха, тайно преживявана вътрешно. Но често се случва любовта да се прояви по съвсем различен начин. Начин, чрез който те разтърсва до основи и след това напуска живота ти толкова рязко, колкото е дошла.

Но именно това е била целта ѝ.

Целта е да те събуди, да те съживи. Иска да те пробуди от дългия сън, който си задрямал. Нейната мисия е да те разтърси толкова силно и до основи, че всичко старо и нестабилно в теб да се сгромоляса. Изпарява илюзиите ти, прави на пух и прах грешните ти идеи и разбирания. Любовта е едно чисто огледало, в което понякога е страшно да се огледаш. Боли да видиш отражението си - вида си, действията си. Неприятно е да видим себе си, поради което го избягваме. Именно затова тя се появява в живота ни. За да ни помогне, за да ни спаси. Любовта прави това, не защото ни ненавижда, а защото ни обича. Защото света, в който живеем, ни обича. Той ни посвещава възможно най-добрия учител – този, който наистина ще чуем. Неговата любов може да ни се струва строга или жестока на моменти, но тя е единственият начин, който може да ни замисли, събуди и преобрази.

Любовта е тук за да те трансформира. Тя е тук, за да те запознае с всички твои слаби страни, с всичко у теб, за което вече няма място. Именно заради това те разрушава до основи, защото е дошло време да се изградиш наново, с изцяло нов начин на мислене, поведение и усещане. Време да изградиш себе си в унисон с най-новата ти, най-мъдра и най-пречистена версия до момента. Много от старите неща, които носиш в себе си, вече не ти отиват. Не ти прилягат, тежат и те свалят надолу. Изцапани са. И любовта е огледалото, което ти позволява да видиш това. То не е виновно за отражението, което предлага. Огледалото е неутрално, но те обича. Иска да се огледаш хубаво и да прецениш дали все още ти приляга да си този човек.

Любовта може би е най-могъщата сила във вселената. Някой път сме толкова дълбоко заспали, че е необходима върховна сила за да бъдем пробудени. И само тя е способна да го направи.

Любовта е невероятно красива, дори когато боли. Тя прониква до ядрото ни, трансформира го в дълбочина. Тя ни кара да изпитваме радост и еуфория, но може да предложи и усещания за смърт и агония. Нейната мощ е неизмерима.

Любовта е буря. Тя идва да разчисти натрупаното напрежение и пречисти почвата чрез гръмотевици, дъжд и силни ветрове. Способна е да те изплаши. Тогава виждаш, колко си нищожен пред мощта ѝ. Виждаш, че нямаш контрол и никога не си имал. Разбираш, че това, което си имал, не е било твое притежание. Любовта те смирява, но тя не прави това в търсене на страхопочитание. Прави това от безусловната си, вечна топлина и любов към най-дълбоката ти същност, помага й. И точно като след яростна буря – всичко е в покой. Земята е пречистена и освежена, напрежението е отнето и всичко е готово за нов растеж.

С любовта си тя е подготвила всичко.

За нас остава единствено да израснем.

Да бъдем силни.

Да бъдем любов