Как лекотата води до просветление
В английския език имат поговорката: „easy does it“ или „става с лекота“ / „лекотата го постига“. Олдъс Хъксли казва: „Тъмно е, защото се опитваш твърде много. Леко, дете, леко. Научи се да правиш всичко леко. Да, чувствай леко, въпреки че чувстваш дълбоко. Просто леко позволи на нещата да се случват и леко се справи с тях… Затова захвърли багажа си и продължи напред. Навсякъде около теб има плаващи пясъци, които засмукват краката ти, опитват се да те потопят в страх, самосъжаление и отчаяние. Ето защо трябва да ходиш толкова леко. Леко, скъпа моя, на пръсти и без багаж, напълно необременена.“
Най-грубо, опростено и общо казано, нещата в живота мога да се случват по два начина – лесно или трудно. Това до голяма степен зависи от настройката на действащото лице. Ако човек подхожда към задачите с определена лекота, то дори и сложни, те някак се случват значително по-лесно. Има и хора, за които всичко е едно голямо затруднение, лош късмет или се възприема като непосилна задача, а реално те са изправени пред същия казус като човека подхождащ с лекота. Разликата е в подхода и светоусещането.
Ако човек е от втория тип, то за него би било от огромна полза ако се откаже от идеята, че всичко, което си заслужава се постига много трудно. Да, живота е труден, но това не значи, че не може да се изживее с лекота. Нещата, които най-много ни тежат са вътре в нас. Това значи, че можем да се освободим от излишния им товар.
Как?
Като спрем да съдим. Като спрем да критикуваме, обиждаме или слагаме етикети. Като спрем да слагаме хората в рамки, което неминуемо означава, че имаме същия подход и за себе си. Лекотата вирее извън рамките. Спри да завиждаш, някой имал повече от теб – и какво от това? Нека има, да бъде жив и здрав. Ти притежаваш достатъчно. Не завиждай и не се сравнявай с никого – защо ти е да го правиш? Всеки е своя отделна вселена, всеки е коренно различен. Това е все едно да сравняваш пеликан със магаре и да се чудиш на кой му е по-добре. Съседът ти може да има цяло имение, а ти не – на теб за какво ти? Осъзнай, че имаш всичко, което ти е необходимо.
Пуснем ли сравненията, пуснем ли завистта и осъждането ще сме много по-близо и до това да пуснем и хорското мнение за нас, да пуснем статута и репутацията си. Те са поредната рамка, която ни вади от лекотата. Най-леко е на този, който не се притеснява да бъде себе си, съответно не му пука кой какво мисли за него. Но не този, който само се прави, че не му пука – на него всъщност му пука най-много и това го прави най-ограничен.
Това, от което бягаш, те притежава.
Ако бягаш от страха си, той те притежава. Ако бягаш от мнението на другите, то те притежава. Това, което не можеш да посрещнеш очи в очи и да победиш, те притежава. Посрещни го, страшното е илюзия. Мини през него и се освободи.
Не трябва да те е страх да загубиш нещо, защото каквото и да е то, то е част от теб и ти си част от него завинаги. Живота е едно безкрайно изобилие, което няма как да свърши. Именно затова няма от какво да те е страх.
Опитай се да видиш най-хубавото в човека отсреща, помисли какви силни качества притежава и какво можеш да научиш от него. Благодари. Благодари на другия, благодари на близки и приятели, на далечни и непознати. Благодари на силата, която те движи и ти дава всичко, което имаш всеки ден. Моли се за другите, моли се за себе си. Моли се тихо и скришно, така че никой да не разбира. Бъди щедър, раздавай свободно. Ако небесата дават на нас, то най-натуралното нещо е да споделим богатствата си. Ако не го правим спираме течението на изобилие, а тогава потока ще намери други канали, по които да тече свободно. Обичай. Обичай дълбоко, обичай напълно, обичай истински. Няма значение какво ще последва. Не го карай толкова сериозно, всичко е един голям спектакъл – забавлявай се.
Единственият истински начин да печелиш винаги е като се забавляваш. Играй играта на живота с настроение – така няма как да изгубиш. С лекота, с усмивка и смях. Бидейки отпуснат у теб спонтанно ще се появяват идеи за различни експерименти с живота. Забавлявай се – заразно е и лесно се предава.
Няма как да говоря за лекотата без да намеся и даоисткия принцип „У-уей“(„Wu wei“ или „無為“). Той се превежда като не-правене или действие без усилие. Това не означава мързел или бездействие, а всъщност значи, да си толкова чист, толкова отворен и лек, че да оставяш живота да те движи, да се проявява чрез теб. Този принцип има за цел да предотврати всяко излишно действие. Щом определено действие не изниква спонтанно в теб, то то е излишно. Постоянно умът ни казва да направим това и онова, да отидем еди-къде-си, да уплътним времето си и да бъдем заети под някаква форма. Това най-често не е спонтанност, а е просто скучаенето на ума ни, които вечно търси стимулация и ни залива с идеи за такава. Това се случва до момента, в който не му покажем, че да се отпусне и да не бърза също може да е хубаво, че дори и повече от това постоянно да е активен.
У-уей на практика е същия принцип като това да бъдеш в потока или както е по-популярно – „flow state“. Това е състояние на мека будност, отпуснатост в настоящето, която може да предложи огромен фокус към задача или друго действие, което възниква. Докато сме в това състояние може да пишем и думите сякаш сами да излизат от пръстите ни; можем да спортуваме и тялото само да изпълнява най-правилните движения докато ние просто присъстваме. Можем да готвим така, да ремонтираме или строим, да свирим или да извършваме хирургическа операция и общо взето всичко, на което човек е способен. Качеството на свършеното ще бъде в пъти по-добро и далеч по-рафинирано. В този момент човек осъзнато се свърза със силата, която така или иначе движи всичко, просто в такива моменти много отчетливо може да се усети от първо лице.
Да си в потока обаче не се отнася само към способността за фокусирано и съвършено действие. То също може да означава да си до такава степен свързан и ръководен от вселенския общ път, че въобще да не възприемаш нещата от света като средностатистическия човек. Ако за него болест, уволнение от работа, възникнала пречка, край на връзка или друг неуспех е възприет като пагубен и го вкарва в нещастие, то за човека в потока това са просто най-правилните следващи стъпки. Благодарение на вътрешната си мъдрост, той разбира, че щом това му се случва, то е необходимо и е за неговото най-висше благо. Тук говорим не за самонанесени вреди, а по-скоро за такова стечение на обстоятелствата, което идва отвъд нашия контрол и отговорност. Щом небесата ни изпращат това, то е най-доброто, което може да ни се случва дори и да не се усеща така. Тук все пак сме дошли за да се учим, развиваме и усъвършенстваме, а не само за да търсим удоволствия.
Тоест У-уей е не само практична философия, чрез която постигаме лекота, но и начин на дълбоко осъзнаване, усет и вяра, че нещо не само направлява хода на живота ни, но реално напътства и нас самите. Има нещо, което иска да се прояви чрез нас. Колкото повече потъваме в потока и се сливаме с настоящия момент, то толкова повече вярата изчезва. Тя изчезва, защото бива изцяло заменена от знанието, че това е реалност. Това знание се придобива чрез натрупване на лично преживяване. Когато знаем, че нещо е част от нас и от света, изчезва нуждата от вярване в идеи или концепции, защото то вече на практика се е превърнало в осъзната част от нас. То винаги е било част от нас, просто вече е осъзнато.
Сливайки се все повече с настоящия момент, ставаме все по-способни да реагираме мигновено на случващото се, защото вече няма разделението външен и вътрешен свят. Има само един общ свят и всичко в него се случва едновременно. Когато сме осъзнати за тази зависимост, започваме да разпознаваме и определени тенденции в света. Започваме да виждаме вълни от промени, които обхващат все повече и повече хора. В днешно време, когато световният ред е пред сгромолясване, откриваме и най-големия брой на пробудени хора в историята на човечеството. Колективното съзнание расте. С него расте и шансът ни да оцелеем.
Вълните на промяната всъщност са вълни на прогреса, вълни на трансформацията, вълни на надграждащата се вечна спирала, по която пътуваме. Осъзнавайки тази реалност и сливайки се в нея всъщност достигаме до просветлението. А то означава, че си стигнал до ниво, в което си напълно разтворен в тази реалност. Това състояние изисква в теб да няма дори микроскопично съпротивление срещу случващото се в нея. Изисква се да оставиш силата да се прояви чрез теб точно по начина, по който тя желае. Това е най-точното определение на това да бъдеш себе си – да си толкова чист от замърсявания, натрупвания и его модели, че нищо в теб да не спъва именно този процес – да бъдеш себе си и да служиш за пример на всички останали.
Стигнеш ли до там не ти остава нищо друго, освен да яхнеш вълната на безкрая и да я яздиш докато си жив.
Звучи доста забавно, не мислиш ли?
Да бъдем чисти.
Да бъдем леки.
Да бъдем на вълната.