Учим в движение

Теорията е прекрасно нещо. Тя е изключително важна, ценна и необходима. Тя ни дава основите и ни ориентира какво да очакваме и през какво бихме могли да преминем на практика. Без нея би било значително по-трудно. Лошото на теорията е, че си остава само на хартия. Остава си като идея или мисъл, сухо знание. Сама по себе си тя не се превръща в опит.

Много от нас, бидейки перфекционисти или хора с високи изисквания към себе си, търсим да придобием все повече и повече теоретични знания, а все отлагаме най-важното – тяхното приложение.

Това, което ни липсва е практиката.

Казваме си, че все още не сме готови. Мислим, че все пак ни трябва още знание преди да започнем. Имаме чувството, че ще се изложим, ако опитаме.

Истината е, че никога няма да се чувстваме готови, преди да започнем. Трябва да се хвърлим. Истината е, че имаме напълно достатъчно знания, за да го направим. Би се изненадал колко малко ти трябва, за да опиташ. Когато бяхме деца само един поглед беше достатъчен, за да имитираме някого. Тогава не чувствахме срам.. и сега също няма защо да го чувстваме. Именно това чувство, че ще се провалим и/или изложим, е нещото, което ни спира – това е главното предизвикателство, над което трябва да надделеем.

Ти не си някой, който е учил това и го прави цял живот. Ти не си експерт в него, не си завършен майстор. Защо гледаш към такива хора и се сравняваш с тях? Най-нормалното нещо е просто да започнем от някъде. И е напълно нормално да започнем зле. Да ни е трудно, все още да опипваме почвата и да се учим кое как се прави. Необходимо е да правим грешки, защото именно така се учим.

След това, ще започнем да му хващаме цаката. Ще се подобряваме постепенно и ще качваме нивото. Ще стигнем и до момент, в който ще чувстваме пълна свобода и радост от самото действие. Ще можем да импровизираме свободно. Но няма как да се родим и да започнем да тичаме. Стъпка по стъпка.

Що се касае до нещото, което искаме да правим, ключово е да се отпуснем в него и да го оставим да ни води, да го оставим да ни учи. Не трябва да забравяме, че именно действието е нашият учител и трябва да го следваме и да гледаме накъде и как иска да се проявява. Ако не го слушаме, а опитваме да го направим по начина, по който сме си наумили, че трябва да стане, то ние ще се борим вътрешно и външно и няма да се научим истински. Трябва да му се отдадем напълно и да видим на какво иска да ни научи.

И тук стигаме до главното послание, което първоначално се зароди:

Всички се учим в движение.

Животът е една огромна импровизация. Никой не знае какво и как точно прави. Ако ти каже, че напълно знае, то той ще те лъже, но не нарочно – по-скоро заблуждава и себе си. Всички и всичко се учи в движение. Може би не си личи при някои, защото умело го прикриват, но всички се учим в движение. Затова не се притеснявай излишно, всички се учим на крак.

Крачи смело.

И се забавлявай в движение.

Да бъдем свободни.

Да бъдем силни.

Да бъдем любов.