Как наистина да чуеш другия

Хората обичаме да бъдем чути. Желаем някой да разбере какво точно се случва в нас. Искаме да споделим на приятелите, на партньора, на родителите си. Понякога приветстваме цял разговор, понякога търсим съвет или мнение, а понякога желаем.. просто някой да ни изслуша.

Разговорът се явява онзи споделен момент между нас и другите, който ни дава възможност да излеем мъките си или просто да разсеем натрупалото се излишно електричество в нас под формата на напрежение. Някой път просто искаме да се изповядаме пред някого с тайната надежда, че ще бъдем изслушани и разбрани и няма да бъдем осъдени или поучени.

Това обаче се оказва особено трудно за изпълнение.

Дълбоко в нас живее един невероятно силен рефлекс. Един първичен его-импулс, който само това и чака. Чака възможността да блесне и да реши проблема с лека ръка. С една дума или едно изречение и „хоп“ – всичко вече е наред. Всичко изглежда толкова ясно и лесно отстрани, отговорът е очевиден за нас и бързаме да го дадем. Може би подсъзнателно виждаме момент за изява, момент в който да демонстрираме невероятно точния си разсъдък и безупречна логика. Момент да предложим и завидната си мъдрост. Вероятно наистина искаме да помогнем на нашия близък, но както повечето от вас вече са се убедили – ситуацията не винаги изисква това от нас. Ако търси съвет или мнение нашият събеседник ще покаже това кристално ясно. Обикновено, този момент изисква нещо друго.

Най-често, тези моменти изискват единствено присъствие.

Човек желае пространство, в което да бъде чут.

И тук се крие нашата най-важна роля – да предложим това пространство. Да бъдем това присъствие. Будно, фокусирано, изцяло ангажирано с човека отсреща. Но това означава, че трябва да направим нещо доста трудно – да победим себе си. Да победим импулса да поучаваме, да победим желанието да сме прави, да сме по-умни или да сме спасители. Желанието да разрешим проблема. Това е особено трудно при мъжете, които са създадени за да намират решения, но като човешка черта се намира и при жените. Трябва да надделеем над егото си и да го усмирим.

Как?

Като просто слушаш! Този момент няма нужда от мнението ти. Съветът ти не е важен в случая. Предложението ти няма място тук. Не слагай себе си в ситуацията (как ти би реагирал или какво е правилното действие). Бъди активен слушател – можеш да задаваш пояснителни въпроси, но най-вече слушай какво ти се казва. Вниквай в казаното, опитай да разбереш гледната точка на говорещия, опитай да разбереш човека зад думите. Не е важно да кажеш, а да чуеш наистина.

Този момент се нуждае от твоята тишина.

За да чуеш истински трябва да останеш празен.

Без етикети, без осъждане, без вътрешен наратив.

Именно това е пространството за споделяне, в което другия се опитва да попадне, когато споделя на теб.

Бъди търпелив, подхождай с нежност и мекота. Срещу теб стой една душа, която преживява нещо и те чувства достатъчно близък за да ти го довери. Слушай внимателно и присъствай напълно. Ако правиш точно това, то в теб ще се зароди най-правилната реакция в точния момент – може би ще е въпрос, може би отговор… а може би просто топъл поглед, който казва: „Чувам те и те разбирам. С теб съм и те обичам“.

Това е повече от достатъчно – всъщност, това е всичко, на което другия някога се е надявал.

Да бъдем тишина.

Да бъдем любов.