Подаръкът

С идването на 35-тия ми рожден ден дойдоха и много нови мисли, а пък някои стари осъзнавания напомниха за себе си. Имаше красиви пожелания и мили подаръци, но всичко това върви по периферията и си остава на повърхността. Подкрепата и любовта, които получаваме отвън хранят душата, но вътрешния пламък си остава наша собствена отговорност.

Най-хубавият подарък, който можем да получим, е... от себе си.

Само ние можем да си дадем това, от което наистина имаме нужда. И то рядко е материално. Другите са неспособни да ни го дадат, не защото не искат, а защото нямат достъп до най-съкровеното вътре в нас. Дори и да имат достъп – те не могат да извървят пътя ни, не могат да проведат битките ни.

Само ти си способен да си направиш най-добрия подарък.

И той е да направиш това, което знаеш че е време да направиш.

Дали ще е това да смениш токсичното работно място и да потърсиш нещо по-добро за себе си. Дали ще е това да се сбогуваш с вредните навици, които те спъват постоянно.

Може би искаш да изучаваш нов интерес, език, спорт? Може би е време да се сбогуваш с някои стари приятели или партньор, с които вече не виждаш обща пътека. Най-вероятно е крайно време да се освободиш от онова компулсивно поведение или твоята нездравословна обсесия, която диктува голяма част от живота ти и то не по начин, по който ти харесва. Може би чувстваш, че ти трябва генерална промяна?

Знаеш какво трябва да направиш. Знаеш го от седмици, месеци, години. Казвал си го на себе си, казвал си го и на другите. Усещаш го, знаеш го. Имаш добра представа къде искаш да стигнеш и ти е пределно ясно какво те спира. Знаеш какво ти пречи. Знаеш го много добре.

Подари си го.

Време е.

Знам, че е страшно. И мен ме е страх. Всички хора, които са го направили ги е било страх. Нормално е. Вълнуващо е. Страшно е, защото е ново и непознато, защото ще изиска нови умения, ново ежедневие, нова роля и нов подход. Ще изиска да пожертваш комфорта си. Няма да е лесно, нито особено приятно в началото. Страшно е и защото усещаш, че трябва да се сбогуваш и с голяма част от миналото си ако наистина искаш да успееш. Да оставиш старите любими навици дори. Да се разделиш с голяма част от собствената си идентичност. Все пак всичко това, което трябва да оставим ни е оформило и изградило, превърнало ни е в човека, който сме днес. Страх ни е да го пуснем, защото сякаш изпускаме себе си, губим познатия си образ.

Но това не е смърт, това е еволюция.

Нещата, които трябва да пуснем винаги ще бъдат част от нас. Те няма магически да изчезнат от историята ни, те вечно ще са си там. Те са част от пътя ни дотук, те са стъпалата до настоящия момент. Сега обаче идва новото стъпало. Новата страница ни чака. Няма и как да седим същите. Това е сякаш едно цвете да спре да се разлиства много преди върховата точка на развитието си. Родени сме за да растем. Търсим го, жадуваме го, копнеем за него. Застоят ни разболява и ни кара да вехнем. Имаме избор, но той се усеща като илюзия, защото избираме между прогреса и еволюцията или застоя и гниенето. Изборът вече е направен. Знаеш какво трябва да направиш. Остава само да скочиш.

Подари си го.

Това е единствено твоя отговорност. Не търси оправдания, не подбирай извинения и причини защо не го правиш. Залъгваш се. Отлагаш себе си. Няма друг човек на света способен да го направи. Ти си този човек. Направи го.

Не отлагай себе си.

Живота е твърде кратък за да го изгубим в чакане. Чакане да се престрашим, чакане да дойде правилният момент. Правилният момент е сега. Винаги е бил сега. Просто все ни е било страх и сме го отлагали. Но вече знаем, че няма от какво да ни е страх. Знаем, че хората, които ни обичат и подкрепят, желаят най-доброто за нас. Знаем че на останалите пък въобще не им пука кои сме ние и вероятно не се и сещат за нас. Това е добре – освобождава ни, лишава ни от тежестта на очакванията. Вече сме и достатъчно зрели и осъзнати да знаем, че когато решим да променим нещо дълбоко в себе си заобикалящият ни свят реагира мигновено. Той само това и чака. Радва се да се изменя с нас, така се забавлява. Когато решим да се запишем на уроци или нов курс например, те магически се появяват. Същото важи за работата, за партньорите, за навиците. Стига да осъществим промяната вътрешно, то външното паралелно се видоизменя.

Живота е изключително гъвкава материя. Не го подценявай.

Можеш да го промениш. Можеш да го видоизмениш. Напълно. Неузнаваемо. Но промяната започва отвътре. Започва с теб.

Именно това е най-хубавият подарък на света.

Подари си го.

И бъди свободен.

Да бъдем радостни.

Да бъдем любов.